Выбрать главу

Поговориха малко и Ерлинг спомена, че е дошъл с призив към снизхождението и благоразположението на краля. Придворните слуги донесоха пред трона стол за рицаря, дадоха знак на другите трима мъже да се настанят малко по-далеч в залата, и излязоха.

Сякаш от само себе си Симон си припомни маниерите и обноските, усвоени на младини. Беше отстъпил пред настойчивите молби на Стиг и облече дълга до земята кафява дреха. Сега не се отличаваше по външен вид от останалите си спътници. Но му се струваше, че сънува. Хем беше същият, хем нямаше нищо общо с онзи Симон Андресьон — пъргав и благовъзпитан рицарски син — който преди цяла вечност прислужваше на крал Хокон и му носеше свещта в кралското имение в Осло. Нима той е същият онзи Симон, стопанинът на „Формо“, който през всичките тези години живееше спокойно и весело на север в долината? В известен смисъл Симон се бе чувствал безгрижен, но непрекъснато усещаше как в него тлее жарава. Стараеше се да отклонява мислите си от нея. В душата му се надигна страшно негодувание. Той не бе извършил грях, нито имаше вина за това, че съдбата раздуха пламъка и той лумна, а Симон се бореше и мъчеше да не му проличи, че го пекат на бавен огън.

Всички станаха на крака, защото кралят се изправи.

— Скъпи сродници — подхвана той с младия си свеж глас, — ето така стоят според мен нещата. Хокон е мой брат, но никога не сме се договаряли да имаме обща свита. Не може едни и същи хора да служат и на двама ни. Едва ли и Ерлен е възнамерявал да продължава в същия дух, макар че известно време запази поста си на кралски управител под моята корона и същевременно се превърна в приближен на Хокон. Онези от моите придворните, които предпочетат да служат на Хокон, ще получат разрешението ми да напуснат кралството ми и да потърсят щастието си при брат ми. Но съм твърдо решен да разбера от устата на Ерлен кои са тези хора.

— Тогава опитайте да се споразумеете с Ерлен Никулаусьон по този въпрос, кралю. Обещахте да му осигурите безопасно пътуване и да поговорите с него…

— Да, Ерлен е мой роднина, както и ваш. По молба на Ивар му обещах безопасен конвой, но Ерлен пренебрегна клетвите за вярност към мен и забрави за кръвната ни връзка — позасмя се крал Магнюс и сложи ръка върху рамото на Ерлинг. — Но май моите роднини споделят виждането от онази поговорка, че роднина за роднината е най-върлият враг. Изцяло съм склонен да пощадя живота на Ерлен от „Хюсабю“ в името на Спасителя, на Пречистата Дева и на годеницата ми, да му оставя имотите и правото да пребивава в страната, ако той пожелае да се сдобри с мен. Ще определя и законов срок, в чиито рамки Ерлен да напусне страната, ако иска да служи на новия си господар Хокон. Ще окажа същото благоволение и на всеки негов сподвижник, но искам да узная имената им и кои от поданиците ми са ми изменили. Какво ще кажете, Симон Андресьон? Зная, че вашият баща винаги подкрепяше дядо ми Хокон, а самият вие му служихте предано и честно. Според вас нямам ли право да разследвам случая?

— Кралю честити — пристъпи напред Симон и отново се поклони, — според мен, докато Ваше Величество управлява тази страна съгласно тукашните закони и обичаи и продължава да показва милост, едва ли някога ще узнаете кой от поданиците ви е възнамерявал да прибегне до престъпление и предателство към вас. Защото в мига, когато хората осъзнаят, че Ваше Величество иска да запази реда и нравите, установени от предшествениците ви, никому няма да хрумне да организира брожения. А онези, на които известно време им беше трудно да повярват в способностите ви, Ваше Величество, ще престанат да ви упрекват и ще ви величаят като младия крал, съумял да управлява две велики кралства със завидна мъдрост и сила.

— Ваше Величество — намеси се Ерлинг Видкюнсьон, — никой в тази страна не би дръзнал да откаже подчинение на законните ви искания.

— Така ли? Погледнете по-обстойно случилото се и преценете дали наистина Ерлен не е извършил предателство към мен и страната ми.

Ерлинг като че ли нямаше какво да отговори на краля, затова се обади Симон:

— Ваше Величество, вие сте нашият владетел. От вас се очаква да наказвате престъплението със закон. Но ако тръгнете по стъпките на Ерлен Никулаусьон, може онези, чиито имена толкова силно искате да узнаете, да се изправят пред вас и да се признаят за предатели, но не е изключено да се намесят и други мъже, които са започнали да разсъждават кое е правилно и кое — погрешно, защото случаят ще добие широка обществен отзвук, ако ваша милост изпълни заканата си да приложи насилнически методи срещу известен и знатен мъж като Ерлен Никулаусьон.