Въпреки молбите на Кристин да не си прави труда да шета селянката й поднесе храна и бира от коледното буренце. Бедната жена се питаше що за обичаи имат господарите в „Хюсабю“. Самата тя беше омъжена за бедняк, много рядко наемаха ратаи за селската работа, но Йойстайн не бе допускал никога тя да излиза сама по-далеч от двора, докато носи дете в утробата си. Винаги изпращаше някой да я придружи, дори когато отскачаше за малко до обора по мръкнало. А най-заможната госпожа в околността се подлага на смъртна опасност сам-самичка из гората, докато в „Хюсабю“ гъмжи от лениви слуги. Явно са верни приказките, че на Ерлен Никулаусьон семейният живот му е омръзнал и той е охладнял към жена си.
Селянката бъбреше и подканяше непрекъснато Кристин да яде и да пие. Кристин се засрами, но й дойде такъв вълчи апетит, какъвто не бе усещала от пролетта. Гозбите на милата селянка й се сториха много вкусни. Домакинята отбеляза със смях, че и знатните госпожи са като всички останали: често човек не може да преглътне и залък у дома, но на гости всичко му се услажда, дори да е комат сух хляб.
Селянката се казваше Аудфина Аудюнсдатер, родом от долината Упдал. Забеляза с какъв интерес я слуша Кристин и захвана да разказа за родното си село. На Кристин също й се развърза езикът, без да се усети. И тя започна да споделя къде е родена, кои са родителите й и в какъв дом е израснала. Аудфина усети, че сърцето на младата жена ще се пръсне от мъка по родния край и се помъчи да я убеди да остане. Пламнала и замаяна от силната бира, Кристин бъбреше безспир, докато накрая започна да се смее и да плаче едновременно. Всички сълзи, които се бе опитвала да изплаче без глас в самотните вечери в „Хюсабю“, се отприщиха пред тази блага селянка.
Навън падна мрак, но Аудфина настоя Кристин да изчака от гората да се приберат Йойстайн или синовете й, та да я изпратят до дома й. Кристин се умълча и се унесе в дрямка, ала очите й продължаваха да се усмихват и да блестят. За първи път, откакто заживя в „Хюсабю“, се чувстваше толкова добре.
Изведнъж вратата се отвори рязко и някой попита дали домакинята е виждала господарката. Новодошлият позна Кристин и тутакси се втурна навън. На вратата веднага се появи Ерлен, приведе се на прага, остави брадвата си и се свлече по стената. Подпря се с ръце, онемял от страх.
— За съпругата си ли се изплашихте? — попита Аудфина и се приближи до него.
— Да, не се срамувам да си го призная — приглади косите си той. — Едва ли някой е изпитвал толкова силен страх като мен тази вечер, когато разбрах, че е тръгнала през гората…
Аудфина му разказа как Кристин се е озовала в дома й. Ерлен хвана ръката на жената:
— Никога няма да забравя добрината ти.
В стаята влязоха слуги от „Хюсабю“ и мъже от съседните стопанства. Всички явно имаха нужда да се подкрепят с нещо силно и Аудфина им поднесе бира.
Мъжете се качиха на ските си и поеха през полята. Ерлен даде своите на един от слугите и тръгна пеш, загърнал Кристин във връхната си дреха. Нощта беше тъмна, но на небето проблясваха звезди.
Неочаквано от гората зад тях се разнесе проточен вой. Чуваше се все по-ясно и по-ясно. Вълци. Ерлен се спря разтреперан, пусна Кристин и се прекръсти три пъти, докато с другата си ръка стискаше здраво брадвата.
— Не биваше… о, не!
Притисна я към гърдите си толкова силно, че я заболя.
Скиорите се обърнаха и бързо се върнаха при двамата си господари. Метнаха ските на рамо и наобиколиха Кристин, въоръжени с копия и брадви. Вълците ги следваха чак до „Хюсабю“. На няколко пъти зверовете се приближаваха и мъжете ги зърваха в мрака.
Когато влязоха у дома, мнозина бяха пребледнели от страх.
— Това беше най-ужасното ми преживяване — сподели един слуга и повърна в огнището.
Изплашените слугини веднага занесоха стопанката в леглото й. Тя не искаше да яде. Постепенно болезненият, вцепеняващ страх премина и тя се зарадва, че всички са се притеснили за нея.
Останаха сами с Ерлен. Той се приближи и седна в края на леглото.
— Нима толкова много ти тежи животът в моя дом?
Измина малко време, преди тя да разбере какво всъщност я пита той.
— О, бога ми, не! Откъде ти хрумна такова нещо!
— Помниш ли какво ми каза онзи път, когато понечих да препусна напред с коня си? Ще има да чакам да се прибереш при мен, закани се ти.
— О, тогава бях ядосана и сама не знаех какво говоря — плахо отвърна Кристин.