— Да не си изгубил ума си! И най-бедните селянки имат до себе си опитни жени и съседки, когато раждат! Нима ще позволиш съпругата ти да пълзи из ъглите и да се крие като котка. Не, братко, налага се да проявиш мъжество и да доведеш най-личните стопанки от околността да помагат на Кристин.
Ерлен наведе засрамено глава.
— Имаш право, братко. Ще отида в „Росвол“, а до другите имения ще изпратя слуги. Ти остани при Кристин!
— Къде отиваш? — изплашено попита младата съпруга, когато видя Ерлен да си облича връхните дрехи.
Той я прегърна.
— Ще ти доведа най-личните жени, Кристин. Гюнюлф ще остане при теб, а слугините ще приготвят малката стая — рече той и я целуна.
— Не може ли да изпратиш да повикат Аудфина Аудюнсдатер? — помоли Кристин. — Но чак утре сутринта. Не искам да я събуждате заради мен. И без това има много работа.
Гюнюлф се поинтересува коя е Аудфина Аудюнсдатер.
— Не ми се струва много благоприлично да викаш жената на твой арендатор.
— Ще доведа, която Кристин пожелае — настоя Ерлен.
Докато чакаха слугите да оседлаят коня на господаря, Ерлен разказа на брат си как Кристин се е запознала със селянката. Гюнюлф прехапа долната си устна със замислен вид.
В имението настана голяма суматоха. Мъжете се отправиха към съседните стопанства, а слугините тичаха и питаха как е родилката. Кристин ги успокои, че още нямало нищо опасно, но нареди да й приготвят малката стая. Щяла да съобщи, когато реши да я заведат там.
Остана сама със свещеника. Младата жена се мъчеше да поддържа досегашния весел тон в разговора.
— Не се ли страхуваш? — леко се усмихна Гюнюлф.
— И още как! — погледна го тя с черните си, обезумели очи. — Знаеш ли, девере, тук ли са родени двете деца на Ерлен?
— Не — побърза да отговори свещеникът. — Момчето се появи на бял свят в „Хюнехалс“, а момичето в „Стрин“ — имение, което някога беше на Ерлен. Кажи ми, Кристин — подхвана той след кратка пауза, — измъчва ли те мисълта, че преди теб в „Хюсабю“ е имало друга стопанка?
— Да — призна тя.
— Не бива да съдиш твърде строго поведението на Ерлен в случая с Елине. На него не му беше никак лесно да вземе решение. Впрочем той винаги се е затруднявал да прецени кое е правилно и кое — грешно. Още когато бяхме малки, каквото и да направеше той, мама го смяташе за прекрасно, а татко — за погрешно. Е, Ерлен сигурно ти е говорил доста за майка ни и за теб това не е нищо ново…
— Споменавал я е два-три пъти, но аз се досетих колко много я е обичал.
— Не съм виждал толкова силна любов между майка и син — тихо рече Гюнюлф. — Мама беше доста по-млада от татко. След смъртта на първия съпруг на леля Осхил плъзнаха слухове… Сигурно знаеш. Татко бе обзет от съмнения за най-лошото и ги сподели с майка ни. Веднъж Ерлен хвърли нож по татко, още беше хлапе. А по-късно, като по-голям, често му се противопоставяше открито, за да защити мама. Когато тя се разболя, Ерлен се раздели с Елине Ормсдатер. Мама страдаше от язви и рани по кожата, а според татко това било проказа. Той я изгони от дома си и я застави да постъпи в приюта за болни към манастира. Ерлен взе мама и я заведе в Осло. Ходиха и при Осхил, нали е опитна лечителка. И тя, и френският придворен лекар отхвърлиха да е болна от проказа. Тогава крал Хокон оказа радушен прием на Ерлен и го посъветва да заведе мама на гроба на светия крал Ерик Валдермаршон, неговия дядо по майчина линия. Мнозина са се излекували след поклонение пред останките му. Ерлен тръгна за Дания с мама, но тя почина на борда на кораба на юг от Ста. Когато се прибра с тялото й — налага се да поясня, че по онова време татко вече беше много стар, а брат ми открай време се проявяваше като непокорен син — та когато Ерлен се върна с трупа на мама в Нидарус, татко, тогава стопанин на имението, не пожела да го приеме, преди да разбере дали и той не е лепнал болестта. Ерлен се метна на коня и препусна стремглаво към дома, където се намираха Елине и синът му. После той се хвана за нея, напук на всичко, напук на всичките й недостатъци, които преди го влудяваха, и накрая я доведе в „Хюсабю“ и я направи господарка, когато стана стопанин на имението. Тя го държеше в ръцете си, защото му бе казала, че ако й измени отново, щяла да го повали проказа. Кристин, май стана време жените да се погрижат за теб? — свещеникът се вгледа в пепелявото лице на младата жена, вцепенено от страх и страдание. Гюнюлф понечи да излезе, но тя изкрещя след него: