— Няма да стане бързо, но ти викай, Кристин, когато болките станат нетърпими. Хич не се притеснявай за заспалите. Тук сме, за да ти помогнем, бедно дете — нежно и мило рече тя и потупа окуражително младата жена по бузата.
Кристин лежеше и хапеше устните си до кръв. Стискаше краищата на чергата в потните си ръце. В стаята цареше непоносима жега, но жените настояваха да не отварят вратите. След всеки пристъп потта шуртеше като река от тялото й.
От време на време Кристин се сещаше какво има за ядене в дома й. Много й се искаше да им покаже добрата подредба в къщата си. Заръча на Турбьорг, готвачката, да налее кисело мляко във водата, където варят прясната риба. Само дано Гюнюлф не сметне ястието за блажно. От отец Айрик Кристин знаеше, че киселото мляко не е същинско мляко, а и бульонът от рибата се изхвърля. Изсушената риба, донесена от Ерлен през есента, не биваше да я вкусват, защото била пълна с акари.
Пресвета Богородице, кога ще ми помогнеш, толкова ме боли, боли, боли…
Кристин се помъчи да потърпи още малко, а после започна да крещи.
Аудфина стоеше до огнището и наглеждаше съдовете. На Кристин й се прииска да я помоли да се приближи и да я държи за ръката. Би дала всичко, за да усети допира на позната, добронамерена длан, но не се осмели да го направи.
На следващия ден преди обед над „Хюсабю“ тегнеше потискащо мълчание. Предстоеше Благовещение и беше редно да приключат селскостопанската работа до ранния следобед, но мъжете се щураха угрижени и сериозни, а слугините шетаха мудно. Всички бяха обикнали младата си господарка, но от малката къща пристигаха само тревожни вести.
Ерлен разговаряше на двора с ковача и се мъчеше да го слуша внимателно. Към тях се приближи Гюна:
— Ерлен, нямаме никакъв напредък със съпругата ти. Ела с мен. Ще седне в скута ти, може да помогне. Върви да си облечеш по-къса дреха, но побързай. Бедничката, много се мъчи…
Лицето на мъжа се обагри в гъста червенина. Чувал беше подобни вярвания: ако жена, заченала преди брака, не може да роди, я карали да седне на коляното на мъжа си, та дано това да ускори раждането.
Ерлен завари Кристин легнала на пода, завита с черги. До нея седяха две жени. Щом стопанинът влезе, тя се сви на кравай и заби глава в скута на едната жена. Замята се като риба на сухо, но не издаде стон.
Когато пристъпът премина, тя го погледна с обезумели от ужас очи. Напуканите й кафяви устни вдишаха жадно. По подпухналото й, пламнало лице не бе останала и следа от младост и красота. От косите й стърчаха стръкове слама и вълна от мръсната овча кожа. Тя гледаше Ерлен, сякаш го виждаше за първи път. Изведнъж осъзна защо жените са го довели и заклати отривисто глава:
— В моя роден край няма обичай мъжът да присъства на раждането.
— На север се случва — тихо рече Ерлен. — Ако така ще облекчим болките ти, тогава ще остана, миличка…
— О!
Ерлен коленичи до нея, а тя обгърна тялото му с ръце и се притисна към него. Сви се в обятията му. Треперейки неистово, изчака болката да отшуми, без да стене.
— Моля ви да кажа две думи на мъжа си насаме — без дъх прошепна тя.
Жените се отдръпнаха.
— Обещавал ли си й да се ожениш за нея, когато е раждала Орм? — прошепна Кристин.
Ерлен си пое дъх, сякаш го прободоха в сърцето. После поклати отрицателно глава:
— В онази нощ бях на крепостта. Моята дружина караулеше. Случи се, когато се прибрах в хана сутринта, и взех детето на ръце… Кристин, недей да мислиш за това.
Тя пак се вкопчи в него, докато я заливаше вълната от болки. Ерлен бършеше избилата по лицето й пот.
— След като вече знаеш, искаш ли да остана, както предложи Гюна? — попита той, когато тя се поукроти.
Но Кристин поклати глава. Ерлен се принуди да излезе.
Силите й я напуснаха. Кристин закрещя като обезумяла в очакване на идващата контракция. Стенеше и молеше за помощ. Жените предложиха да повикат отново мъжа й, но младата жена отказа.