— По-добре да умра от болка — закрещя тя.
Гюнюлф и ученикът, дошъл с него, влязоха в църквата, за да отслужат вечерната литургия. Последваха го всички от имението, които не стояха при Кристин. Ерлен обаче се измъкна тихомълком от храма и тръгна на юг, към къщите.
На запад, над хребетите от другата страна на долината, небето беше обагрено в жълто-червено. Пролетната вечер обви имението в мек, чист и ефирен сумрак. На небосклона изплуваха няколко звезди, трепкащи в бяло сред прозрачния въздух. Над широколистната гора към езерото се носеше валмо мъгла. Само незначителна част от полята беше огряна от слънце, а въздухът дъхтеше на хумус и топящ се сняг.
Малката къща се намираше в най-западната част на двора, далеч към падината.
Ерлен се приближи и застана до стената. Дървените трупи още пазеха топлината от слънцето, когато се облегна на тях. О, Кристин викаше така неистово… Веднъж Ерлен стана свидетел на такъв вой. Случи се на пасището им. Мечка нападна телица. Тогава Ерлен беше още момче. Заедно с пастира Арнбьорн се втурнаха по посока на стенанията. Продължаваше да си спомня как пред погледа им огромната космата топка придоби очертанията на мечка с червена, жадна за кръв паст. Копието на Арнбьорн прониза лапите на звяра. После пастирът грабна и копието на Ерлен, защото той се вцепени от ужас. Телицата беше все още жива, но вимето и бутовете й се бяха превърнали в пихтия.
Мила моя Кристин, миличка моя. Господи, смили се в името на святата Си майчица. Ерлен побягна обратно към църквата.
Слугините поднесоха вечерята в голямото помещение. Не сложиха масата, а сервираха ястията до огнището. Мъжете отнесоха хляб и риба на пейките и хапнаха в мълчание. Не им се ядеше. Жените не раздигаха съдовете след вечеря, а мъжете не се оттеглиха да си почиват. Останаха по местата си, загледани в пламъците на огнището, без да разговарят.
Ерлен, скрит в ъгъла до леглото, нямаше сили да срещне очите на хората.
Магистър Гюнюлф запали малка лампа с рибено масло и я остави върху ръкохватката на почетното място на трапезата. Настани се на пейката с книга в ръка, а устните му започнаха да се мърдат беззвучно, едва видимо и непрекъснато.
Юлв Халдуршон се изправи, приближи се до огнището, взе парче мек хляб, поразрови цепениците и избра една. После се премести в ъгъла до вратата, където седеше старецът Он. Двамата се засуетиха с хляба, скрит под връхната дреха на Юлв. Он резбоваше дървото. От време на време мъжете хвърляха крадешком погледи към двамината. След известно време Юлв и Он се изправиха и излязоха от помещението.
Гюнюлф ги проследи мълчаливо с поглед. Поднови молитвите си.
Едно момче се изхлузи от пейката и падна на пода, както спеше. Изправи се и се огледа объркано. Въздъхна и отново седна.
Юлв Халдуршон и Он тихо влязоха при останалите и се върнаха на предишните си места. Мъжете ги измериха с поглед, но никой не посмя да ги разпитва.
Внезапно Ерлен скочи на крака и се приближи до прислугата. Лицето му бе посивяло като глина, а очите му бяха хлътнали в орбитите.
— Нима нито един от вас не знае изход? Он, помагай! — прошепна Ерлен.
— Опитахме, не помогна — тихо отвърна Юлв.
— Не й е писано да роди детето — подсмръкна Он. — Нито жертвоприношенията, нито руните дадоха резултат. Жалко, че ще изгубиш толкова скоро добрата си женица, Ерлен.
— Я не говори така, все едно вече е мъртва — помоли Ерлен съкрушен и отчаян.
Върна се в ъгъла и заудря глава в кепенците в долния край на леглото.
Един мъж излезе навън, върна се и извести:
— Луната е изгряла. Съвсем скоро ще съмне…
След малко в голямото помещение влезе Гюна. Свлече се изнемощяла върху пейката с паниците до вратата, а прошарената й коса се пръсна по лицето. Забрадката се бе свлякла на гърба й.
Мъжете се изправиха мигом на крака и бавно се приближиха към нея.
— Някой да дойде да я държи — рече през сълзи тя. — Не можем повече… Ела ти, Гюнюлф. Не се знае къде ще му излезе краят…
Свещеникът стана и затъкна молитвеника в пояса си.
— И ти ела с нас, Ерлен — подкани го Гюна.
На вратата ги посрещна дрезгав, сърцераздирателен вой. Ерлен спря, целият разтреперан. Зад гърбовете на ридаещите жени зърна част от изкривеното от болка, неузнаваемо лице на Кристин. Младата му съпруга стоеше на колене, а те я крепяха.
До вратата няколко слугини, проснали се ничком върху пейките, се молеха на глас, без да спират. Ерлен се втурна към тях и зарови глава в дланите си. Кристин стенеше непрекъснато и при всеки вик кръвта се смразяваше в жилите му. Нямаше как да стане по-лошо.