Небето приличаше на плащ, опънат над южните склонове на планините, отрупани със синкави снежни преспи. Ерлен профуча покрай църквата и едрозърнестият сняг изхрущя. Замъгленият полумесец, увиснал на небосвода, хвърляше бели отблясъци във вечерния сумрак.
Над капаците на покривите се извиваше тъмен дим и се издигаше към бледото, ясно небе. В тишината отекваха студени и ритмични удари на брадва.
На портата към новодошлия се спусна глутница кучета. На двора стадо кози със сплъстена козина, тъмни като сенки в разпръскващия се сумрак, подръпваха с уста купчина елови клонки. Сред животните тичаха три деца, навлечени с дебели дрехи.
Спокойствието в този дом направи неочаквано силно впечатление на Ерлен. Той спря смутено и зачака Лавранс да се приближи към него. Досега стопанинът стоеше до навеса и разговаряше с мъж, който цепеше дърва за оградни колчета. Лавранс се сепна, когато позна зет си, и заби силно копието си в снега.
— Защо си дошъл сам? — тихо попита той. — Да не се е случило нещо? Какво те носи насам? — додаде той след малко.
— Ето как стоят нещата — окопити се Ерлен и погледна тъста си право в очите. — Стори ми се редно да дойда сам да ви съобщя радостната вест, че Кристин роди син сутринта на Благовещение. Тя е добре — побърза да прибави той.
Лавранс постоя мълчаливо и прехапа долната си устна. Брадичката му се разтрепери силно.
— Ама че новини! — отбеляза след малко той.
Малката Рамборг се приближи до двамата мъже. Застана до баща си и вдигна очи. Лицето й се обля в огнена червенина.
— Ти мълчи — скастри я баща й, въпреки че девойчето не бе обелило дума. — Стига си стояла тука, махай се.
Лавранс млъкна. Ерлен се наведе напред, стиснал тоягата с лявата си ръка. Заби поглед в снега. Дясната си ръка бе мушнал в пазвата. Лавранс посочи към гърдите му:
— Да не си се наранил?
— Дреболия — отвърна Ерлен. — Снощи се катерих по стръмни скали в тъмното.
Лавранс хвана китката му и внимателно я опипа.
— Май няма счупени кости. Иди лично да съобщиш на майката на Кристин какво те носи насам.
След тези думи стопанинът тръгна към къщата. В това време на двора излезе Рагнфрид. Тя изненадано проследи мъжа си с очи, после позна Ерлен и се приближи към него.
Изслуша го, без да го прекъсва. На Ерлен му се наложи за втори път да извести защо е дошъл. Очите на Рагнфрид плувнаха във влага, когато той поясни:
— Предположих, че си се досетила какво става с Кристин още през есента и се тревожиш за здравето й…
— Много съобразително от твоя страна, Ерлен — колебливо отвърна стопанката. — Сетил си се за мен. Откакто я отведе, не е изминал ден, без да се запитам дали не е тежко болна.
Лавранс се върна.
— Донесох ти лисича мас, зетко. Наложи бузата си с нея, защото кожата ти е замръзнала. Изчакай в преддверието Рагнфрид да ти помогне да я стоплите. Краката ти мокри ли са? Събуй си ботушите да видим какво става.
Хората от имението се събраха за вечеря и Лавранс им съобщи радостната вест. После заръча да донесат бира, за да отпразнуват събитието. На трапезата обаче не настана веселие. Стопанинът пиеше вода. Помоли Ерлен за извинение, но още като момче дал обет да не близва алкохол по време на пости. Слугите също се смълчаха. Разговорът вървеше мудно въпреки хубавата бира. Децата търсеха компанията на Лавранс, а той ги приласкаваше, но отговаряше разсеяно на въпросите им. Рамборг посрещаше шегите на Ерлен с остри и лаконични реплики. Така искаше открито да покаже на зет си, че думите му не й допадат. Момичето, вече осемгодишно, изглеждаше жизнерадостно и симпатично, но не приличаше на сестрите си.
Ерлен попита кои са другите деца. Лавранс му обясни: момчето било Ховар Трунсьон, най-малкото отроче в „Сюнбю“. Детето се отегчавало сред порасналите си братя и сестри и изявило желание да остане в дома на леля си за коледните празници. Момичето се казвало Хелга Ролфсдатер. Роднините й се принудили да преместят децата от „Блакаршарв“, след като си тръгнали от помена. Не бивало малките да виждат баща си в подобно състояние. Рамборг се радвала на доведените си брат и сестра.
— Двамата с Рагнфрид остаряваме, а Рамборг е по-весела и енергична дори от Кристин — обясни Лавранс и погали дъщеря си по къдравата коса.
Ерлен седна до тъща си, а тя го разпита как е Кристин след раждането. Зетят забеляза, че Лавранс ги наблюдава и слуша разговора им. После стана и си взе шапката и връхната дреха. Възнамерявал да отиде до дома на свещеника и да покани отец Айрик да се присъедини към празнуващите.