Намериха каменната постройка в мрака. Преди това Ерлен точно предвиди по кое време ще стигнат до нея. Лавранс си спомни как в подобна студена нощ веднъж се зари в снега на един хвърлей от лагера с конете. Снегът бе натрупал над постройката и се наложи да влязат през димоотводния капак. После Ерлен закри отвора с конска кожа, оставена вътре, и я закрепи с пръчки, които притисна между летвите на тавана. Разчисти натрупания сняг с едната си ска и със замръзнали цепеници стъкми огън в огнището. Извади изпод пейката три-четири яребици — беше ги оставил на идване към „Йорун“, — оваля ги в размразилата се кал по пода до огнището и ги хвърли в огъня.
Ерлен нагласи удобно легло за Лавранс, като постла кожени торби и кожуси върху издигнатата част на пода.
— Така постъпват войниците с откраднатите кокошки, Ерлен — засмя се Лавранс.
— Е, понаучих това-онова, докато бяха на служба при графа — отвърна шеговито Ерлен.
Младият мъж се намираше във весело и приповдигнато настроение. Тъстът му го беше запомнил като мълчалив и малко вял. Сега Ерлен се настани върху пода пред Лавранс и захвана да разправя за службата си при граф Якоб в областта Халанд. Бил предводител на войскова част в крепостта и пазел крайбрежието с три малки кораба. Докато разказваше, очите му грейнаха като на дете. Не се хвалеше, просто бъбреше безспир. Лавранс го гледаше с интерес.
У дома Лавранс помоли Господ да го въоръжи с нужното търпение, за да издържи присъствието на зет си, и сега почти се ядоса на себе си, защото започваше да харесва Ерлен. Сети се, че и в нощта, когато църквата им изгоря, поведението на зет му го впечатли. На Ерлен не му липсваше мъжество. Болка прониза бащиното сърце. Жалко, от Ерлен би могло да излезе нещо по-добро от покорител на женски сърца. Но за съжаление постъпките му говореха за хлапашки ум. Всичко би било по-различно, ако някой водач го бе взел на служба при себе си, ала сега времената бяха други. Всеки разчиташе на собствената си преценка по множество въпроси, а мъж с имотите на Ерлен носеше отговорност за благоденствието на много хора. Освен това Кристин беше негова съпруга.
Ерлен вдигна очи към тъста си и рече със сериозно изражение:
— Искам да ви помоля за нещо, Лавранс. Преди да стигнем у дома, кажете ми какво ви измъчва.
Лавранс мълчеше.
— Знаете, че съм готов с охота да падна в нозете ви и да приема наказанието, което ви се стори справедливо.
Лавранс се вгледа в лицето на младия мъж. После се усмихна някак странно:
— Би било много трудно за мен да определя справедливо наказание за теб, а и на теб няма да ти е лесно да изкупиш греха си. Приготви подобаващо пожертвование за църквата в „Сюнбю“ и за свещениците, които направихте на глупаци — сопна се Лавранс. — Не ми се говори повече на тази тема! Отдавна няма как да се оправдаеш с младостта си. Щеше да бъде по-добре, ако се бе проснал в нозете ми, преди да отпразнуваме сватбата, Ерлен.
— Така е — кимна зетят. — Но тогава не знаех, че някой ден прегрешението ми ще излезе на бял свят.
Лавранс се надигна.
— Да не би на сватбата да не си знаел за…
— Не — отвърна покрусен Ерлен. — Разбрах за това едва два месеца по-късно.
Лавранс го погледна леко учудено, но замълча. Ерлен продължи малко разколебано:
— Радвам се, че се съгласихте да дойдете в „Хюсабю“, татко. Цяла зима Кристин ходеше потисната из къщи. Не й се говореше с мен. Неведнъж съм си мислел: сигурно се чувства зле в новия си дом и с мен.
— Всички млади жени преживяват такива моменти — хладно и резервирано отвърна Лавранс. — Като оздравее, ще подновите добрите си отношения — додаде той и се усмихна малко подигравателно.
Ерлен се взираше в жарта. Осени го прозрение. Още от мига, когато съзря малкото зачервено лице върху бялото рамо на Кристин, той осъзна, че отношенията им никога няма да бъдат същите.
Лавранс влезе в малката къща при Кристин. Тя се надигна в леглото и протегна ръка към него. Прегърна го и се разрида. Плака толкова дълго, че Лавранс се изплаши.
Кристин се опита да поеме ежедневните си задължения в имението, но щом разбра, че Ерлен е тръгнал сам към долината и още не се е прибрал, се разтревожи и я хвана треска. Наложи се отново да пази леглото.
Личеше колко слаба е още Кристин. Плачеше за щяло и нещяло. Новият свещеник в имението, отец Айлив Серксьон, пристигна в „Хюсабю“ в отсъствието на Ерлен. Реши да влезе при стопанката и да й чете молитви, но тя плачеше за разни дреболии и накрая той се разколеба какво би й подействало добре.