Зная ги, зная ги, господарю!
Кристин си спомни църквата „Свети Улав“ в „Йорун“. Пред очите й се изпречи прохладният й дървен кораб. Храмът не беше толкова висок, че да я изплаши с размерите си. Църквата изглеждаше надеждна, издигната в прослава на Господа от тъмно, насмолено дърво. Така хората строяха летните си къщи, хамбари и обори, само дето дървените трупи бяха издялани до по-тънки греди и съединени в стени на Божия дом. Така, проповядваше отец Айрик всяка година в деня на освещаването на храма, трябва и ние, хората, да издяламе със сечивата на вярата и да оформим от нашата греховна човешка природа предани последователи на Христовата църква.
Забрави ли всичко това, Кристин? Къде са деянията ти, които в деня на Страшния съд ще докажат, че си била вярна на Божия дом, къде са добрите ти дела, свидетелстващи за богоугодните ти мисли?
Исусе Христе, какво добро е направила наистина? Чела е молитвени слова, слагани от другиго в устата й. Давала е подаяния, подтиквана от баща си; помагала е на майка си да облича сиромасите, да нахрани гладните й да лекува раните на болните.
Но злодеянията си остават единствено нейни.
Досега Кристин се вкопчваше във всички, които й предлагаха убежище и подкрепа. Възползва се от изпълнените с обич предупреждения на брат Едвин, от скръбта му заради нейните грехове, от готовността му да се застъпи за нея в молитвите си, а после, веднага щом се озова извън обсега на благите му свети очи, се впусна безразсъдно в изгаряща похотливост. Въргаля се в конюшни и хамбари, без да се срамува, че мами достопочтената Груа; приемаше отзивчивостта на хрисимите сестри от манастира и дори не се смущаваше, когато те хвалеха добротата и благочестивостта й пред Лавранс.
О, най-тежко й беше да мисли за баща си. Та той не й рече и една груба дума, когато дойде в „Хюсабю“.
Симон потули прегрешението й. Завари годеницата си с друг мъж в свърталище на развратници. Кристин му позволи да се нагърби с вината, макар че тя, а не той наруши дадения обет. Симон се изправи пред баща й и пое отговорността за разваления годеж.
О, най-виновна се чувстваше пред баща си. Не, пред майка си. Нима някой ден и Нокве щеше да се отнесе към нея със същата жестокост, каквато тя прояви към Рагнфрид? О, Кристин нямаше да го понесе. Майка й я бе родила и хранила от гръдта си, бе бдяла над нея в здраве и болест, бе мила и ресала косите й, радвайки се на хубостта им. В първия миг, когато почувства нужда от помощта и утехата на майка си, Кристин очакваше Рагнфрид да дойде при нея напук на презрителното отношение, което бе преглъщала години наред. Майка ти щеше да дойде в „Хюсабю“ и да ти бъде опора, ако знаеше, че имаш нужда от утехата й, увери я баща й. О, мамо, мамо, мамо!
Водата от кладенеца в „Йорун“ беше кристалночиста, когато я наливаха в дървени чаши. Баща й обаче имаше стъклена и ако човек я обърнеше срещу слънцето, водата в нея изглеждаше мръсна и кална.
Да, свещени кралю, сега разбирам каква съм в действителност!
Всички хора я даряваха с доброта и любов, сякаш това бе нейно изконно право. Тяхната отзивчивост й се струваше безкрайна. Когато за пръв път се сблъска с човек, който й препречи пътя, тя се спусна като усойница и го ухапа. Със сурова и остра като бръснач решителност Кристин тласна Елине Ормсдатер към сигурна смърт.
Би се изправила и срещу самия Бог, ако Той бе положил върху нея справедливата си ръка. О, как са съумели родителите й да изтърпят подобно нещастие! Изгубиха три деца, а Юлвхил угасна след дългогодишни усилия да се възстанови. Но Лавранс и Рагнфрид си носеха кръста търпеливо и нито за миг не се усъмниха, че Господ знае най-добре какво да отреди за децата им. А сега и Кристин ги наскърби с целия този срам и позор.
Ами ако нещо се беше объркало и те й бяха взели детето както на Сигрид Андресдатер? О, не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия.
Кристин извървя пътя до ръба на адската пропаст. Ако изгуби детето си, ще се хвърли в димящата бездна, ще отвърне с презрение лице от всяка надежда да намери път към добросърдечните и любвеобилни към нея хора и ще се погуби, отдавайки душата си на дявола.
Какво чудно има тогава, че Нокве е белязан от кървава ръка на гърдите.
Свети Улав, ти чу молбите ми да пощадиш сина ми, да накажеш мен и да спасиш невинното ми чедо. Да, господарю, зная доколко спазих моята част от уговорката ни…
Като диво, езическо животно тя се опъваше на първото си наказание. Ерлен. Нито за миг на Кристин не й минаваше през ума, че той вече не я харесва. Допуснеше ли подобна мисъл, нямаше да намери сили за живот. Тайно реши да го остави в положението да проси вниманието й, когато отново оздравее и се разхубави. Не че Ерлен се държа лошо с нея през зимата. Но макар и от малка да знаеше, че дяволът се навърта около родилките и ги изкушава, докато са още немощни, Кристин нададе охотно ухо на клеветите му. Тя се преструваше на засегната от несъществуващото пренебрежение на съпруга си, когато забеляза колко тежко преживява той студенината й. Ерлен дори се разприказва за неволите си пред чужди хора. Кристин не чуваше плахите му, нежни слова, но го подтикваше да изрича прибързани и необмислени думи, а после ги запращаше в лицето му и изтъкваше грубостта му. Боже, що за зла жена и лоша съпруга е тя.