— Имах намерение да се придържам към утъпкания път — отвърна Ерлен.
— Ще ти бъде трудно да минаваш през планината зимно време. Би било много хубаво, ако се присъединиш към мен и Хафтур.
— Вече обещах да пътувам с друг.
— Да, да, сигурно ще тръгнеш с тъста си. И това е добър избор.
— Не, почти не познавам тези хора от долината, с които той язди. Отивам другаде: обещах на Мюнан да се отбия в Станге.
— По-добре си спести усилието да го търсиш там — посъветва го Ерлинг. — Слезе до именията си на остров Хисинг и щял да остане там известно време. Отдавна ли не сте се виждали?
— От Архангеловден. Тогава ми изпрати писмо от „Рингабю“.
— Нали научи какво се случи в долината през есента? — попита Ерлинг. — Не си ли? Мюнан тръгна лично да обикаля местните управители около поречието на Мьос и из долината. Носеше писмени заповеди към селяните за пълна мобилизация с храна и коне. Всеки шестима селяни трябвало да тръгнат с един кон, а големците били задължени да изпратят коне, но им позволявали да си останат у дома. Нима не си разбрал? Северняците отказаха да платят подобен данък, когато Мюнан последва Айрик Топ на тинга във Воге. Лавранс Бьоргюлфсьон се нагърби с възраженията. Предизвика Айрик да събере неплатените данъци по законен ред, ако има такива, но изрази мнение, че е нечувано безочие спрямо народа Мюнан да иска селяните да се отзоват, за да помогнат на датчанин във враждата му с датския крал. Ако норвежкият крал поискал съдействие от верните си приближени, всички начаса щели да се явят пред него с оръжие, коне и въоръжени слуги, но Лавранс отказа да изпрати дори козел с конопена юзда, ако кралят не го повика във войската. Ерлен, ама наистина ли не си чул за тези събития? Според Смид Гюдлайксьон Лавранс обещал на селяните си при необходимост да им издейства да ги освободят от военна повинност.
— Лавранс е казал подобно нещо! — слиса се Ерлен. — За първи път чувам той да се намесва в чужди дела, които не засягат пряко неговите имоти или собствеността на неговите приятели.
— Той се намесва много рядко, но по време на този тинг разбрах едно: когато Лавранс Бьоргюлфсьон заеме позиция по определен въпрос, всички се вслушват в думите му, защото той не говори, без да има задълбочени познания по случая и без да изложи неопровержими аргументи. Лавранс явно води кореспонденция с роднините си в Швеция. Рамборг, неговата майка, и дядото на Ернгисле са деца на двама братя. Лавранс има много близки в Швеция. Макар и тъстът ти да е доста мълчалив, той притежава значително влияние над хората из селата до „Йорун“. Просто не се възползва често от позициите си.
— Е, ясно ми е защо си подновил приятелството си с него, Ерлинг — засмя се Ерлен. — Чудех се как така сте станали големи дружки с него.
— Какво чудно има? — отвърна ядосано Ерлинг. — За мен би било учудващо човек да не иска да нарече Лавранс от „Йорун“ свой приятел. Сроднико, за теб е по-полезно да слушаш него, а не Мюнан.
— Мюнан ми е като по-голям брат от деня, когато напуснах дома си — малко сопнато отвърна Ерлен. — Не ме е предавал в беда. Ако сега той е загазил…
— Мюнан ще се оправи — спокойно го прекъсна Ерлинг Видкюнсьон. — Той носеше писма, написани и подпечатани с печата на кралство Норвегия. Това е незаконно, но не е негово дело. Има и още. Мюнан удостовери с личния си печат женитбата на госпожица Евфемия, но този факт не може да се разбули, освен ако не засегнем темата за… Честно казано, Ерлен, смятам, че Мюнан ще се справи и без твоята помощ, но ти рискуваш да пострадаш…
— Искате да свалите от власт кралица Ингебьорг, доколкото разбирам. Обещал съм на моята сродница да й служа и тук, и извън пределите на родината.
— Аз също — откликна Ерлинг. — И смятам да удържа на думата си. Всеки норвежец, служил предано и с любов на нашия господар и роднина крал Хокон, споделя същото мнение, но сега за кралицата е най-добре да се раздели със съветниците, които водят нея — младата жена — и невръстния й син към сигурна гибел.
— Нима допускаш, че ще успеят да изгонят съветниците? — глухо попита Ерлен.
— Да — категорично заяви Ерлинг Видкюнсьон. — Да, така смятам. И вероятно всички, които отказват да дадат ухо на злонамерени и празни приказки, ще се съгласят с мен — вдигна рамене той. — А това е последното, което ние, сродниците на кралицата, трябва да правим.
Слугиня вдигна капака на пода и попита дали е удобно да поднесат вечерята в голямото помещение.