— Ерлен е прав до известна степен — кимна Лавранс.
— Звучи ми много правдоподобно хората да помнят имената на малцината, успели да се измъкнат от сиромашията и да станат господари във времената, когато заповядваше мечът, и никой да не споменава безбройните бедняци, тънали в недоимък и жестока мизерия. Именно тези забогатели сиромаси са се превърнали в народни кръвопийци. Според мен поговорката „роднина за роднината е най-върлият враг“ е създадена заради тях. Човек трябва да е роден за господар, иначе се превръща в деспот. Но ако в детските си години е израснал сред слуги и ратаи, много по-лесно проумява, че ние, господарите, сме изгубени като беззащитни деца без бедняците, и в името на Бога, а и заради самите себе си, трябва да им помагаме с мъдри съвети и да ги закриляме с рицарските си умения. Историята не познава кралство, оцеляло, без неговите благородници да подсигурят с властта си правата на победните.
— Ти си достоен съперник на брат ми в проповедите, Ерлинг — засмя се Ерлен. — Но на мен ми се струва, че селяните от периферията на областта Трьонделаген са ни харесвали повече преди, когато сме водили синовете им на военни походи, а кръвта ни се е смесвала с тяхната и е обагряла в червено корабната палуба; когато сме разкъсвали обръча на вражеската войска и сме поделяли плячката със слугите си. Кристин, нали чуваш, от време на време надавам по едно ухо, когато отец Айлив чете от дебелите книги.
— Благата, спечелени незаконно, няма да бъдат наследени от внуците — напомни Лавранс Бьоргюлфсьон. — Не си ли я чувал тази приказка, Ерлен?
— Чувал съм я, разбира се! — разсмя се гръмогласно Ерлен. — Но не съм забелязал да става така…
— Ерлен — обади се Ерлинг Видкюнсьон, — малцина са родени да бъдат господари, но всички сме родени да слугуваме. Най-правилното поведение на господаря е да слугува на слугите си.
Ерлен сплете ръце на тила си и се протегна с усмивка.
— Не съм се сещал за това. Моите арендатори май няма за какво да ми благодарят в това отношение. И въпреки всичко, колкото и да е странно, те ме харесват — той потърка гальовно буза о черното коте на Кристин, което скочи върху раменете му, замърка, преви гръб и започна да обикаля около врата му. — Но съпругата ми е безкрайно услужлива стопанка. Може и да не ви се вярва, защото масата е отрупана с празни кани и чаши, Кристин!
Орм, който досега мълчаливо следеше разговора между мъжете, веднага се изправи и излезе.
— Стопанката се отегчи от приказките ни и й се доспа — усмихна се Хафтур. — Вината е ваша. Защо не ми позволихте да си поговоря с нея на спокойствие? Умея да общувам с жени.
— Разговорът ни сигурно ви се е сторил нескончаем, стопанке — извини се Ерлинг.
— Не успях да разбера всичко, за което говорихте тази вечер, господине — усмихна се Кристин, — но го запомних добре и ще го обмисля, когато ми се удаде удобен случай.
Орм се върна с няколко слугини. Те донесоха още напитки, а момчето започна да налива бира и вино на гостите. Лавранс наблюдаваше тъжно красивото дете. Опита се по-рано да го заговори, но момчето не беше приказливо въпреки красивата си благородна осанка.
Една от слугините обади шепнешком на Кристин, че Нокве се събудил в малката къща и пищял пронизително. Стопанката пожела на всички лека нощ и излезе с прислужниците си.
Мъжете отново започнаха да пият. От време на време Ерлинг и Лавранс се споглеждаха.
— Ерлен, исках да ти говоря по една работа — рече най-сетне Ерлинг. — От фиорда и Мьоре свикват войници. На север хората се опасяват, че руснаците ще се върнат на лято с удвоени сили и нашите няма да се справят сами с тях. Това е първата ни изгода от спогодбата ни с Швеция. Не е справедливо обаче само жителите на Холугалан да й се радват. Арне Явалсьон вече е твърде стар и немощен. Обсъждаше се възможността да назначим теб за предводител на селските кораби от тази страна на фиорда. Как ти се струва?