Кристин се обвиняваше, задето сърцето й остава сурово и зло към малката Маргрет и задето не съумява да наблюдава поведението на момичето, без мислено да я порицава и упреква. Но още повече се измъчваше Кристин, когато ставаше свидетел на нестихващите разриви между Ерлен и Орм. Страдаше най-вече защото с цялото си сърце усещаше каква безгранична любов изпитва бащата към сина си. Ерлен изпадаше в необяснима ярост срещу Орм, защото не знаеше как да постъпи с него, та да обезпечи бъдещето му. Ерлен бе осигурил имоти и добитък на незаконородените си деца, но Орм никак не се вместваше в представата за здрав селянин. Ерлен се обезсърчаваше, виждайки колко слаб и немощен е синът му. Упрекваше го, че е прекалено кекав, мъчеше се да го кали, часове наред го обучаваше да използва тежки оръжия, които момчето посмъртно не би могло да държи; вечер го караше насила да пие до несвяст или го подлагаше на изтощителен и опасен лов. Кристин усещаше страха на съпруга си. Той подивяваше от тревога, защото крехкият му слабичък син беше роден да бъде аристократ, но произходът му не го позволяваше. Кристин започна да осъзнава, че търпението на Ерлен се изчерпва доста бързо, щом се бои за свой близък или изпитва съчувствие към него.
Орм също проумяваше защо баща му се държи така. Душата на младежа се раздвояваше между любовта към Ерлен и гордостта да има такъв баща, от една страна, и презрението към неговата неразумност, защото детето му плаща за неговите грешки. Орм обаче потърси утеха при младата си мащеха. В нейно присъствие той сякаш дишаше спокойно и се чувстваше по-свободен. Когато двамата оставаха насаме, Орм дори се шегуваше и се смееше, макар и съвсем кротко и тихо. На Ерлен това никак не му се нравеше. Сякаш подозираше, че Кристин и Орм обсъждат поведението му зад гърба му и го осъждат.
На Ерлен положително не му беше леко и нямаше нищо чудно във факта, че става раздразнителен, когато въпросът опре до бъдещето на децата му. И все пак…
Кристин все още се разтреперваше от болка, когато се сетеше за това.
Миналата седмица цялото имение гъмжеше от гости. Когато Маргрет пристигна, Ерлен нареди да й обзаведат стаята в дъното на голямото помещение, падаща се над преддверието. Бащата реши там да бъде моминската спалня на Маргрет, където тя спеше заедно със слугиня, натоварена да я следва неотклонно. Там спеше и Фрида с Бьоргюлф. Но на Коледа в имението пристигнаха много гости и Кристин предвиди в тази спалня да нощуват младите мъже. Двете слугини и бебето щяха да се преместят в къщата на прислужниците. Стопанката се досети, че Ерлен няма да одобри, ако тя отпрати дъщеря му да нощува при слугините, и затова й стъкми постеля върху пейка в голямото помещение, предназначено за госпожите и момите. Маргрет не обичаше да става рано. Сутринта Кристин я повика няколко пъти, но момичето продължи да спи, след като всички останали вече бяха на крак. Кристин искаше да разтреби помещението и да приготви трапезата за закуска. Гостите вече бяха огладнели и тя изгуби търпение. Дръпна постелките под главата на Маргрет и отметна завивката й. Видя, че лежи гола-голеничка върху кожения чаршаф, и метна върху нея връхната си дреха от грубо, небоядисано сукно. Кристин я обличаше само когато ходеше до готварницата или до бараките да наглежда докъде са стигнали слугините с храната.
В същия миг в помещението влезе Ерлен. Беше нощувал в друга стая заедно с неколцина гости, защото Гюна спеше в постелята на господарката. Той се вбеси. Сграбчи я за ръката и я стисна толкова силно, че по кожата й дълго личаха синини от пръстите му.
— Да не би да ти се струва редно, дъщеря ми да лежи в слама и сукно? Маргит е мое дете. Зная, че не я приемаш като своя дъщеря. Тя се задоволява с онова, което за родните ти синове не е достатъчно добро, но ако си си позволила да я направиш за смях пред погледите на тези жени, ще се наложи да си поправиш грешката. Завий отново Маргит!
Наистина, предната вечер Ерлен пийна доста, а в такива случаи сутрин винаги беше раздразнителен. Пък и вероятно го притесняваха шушуканията на гостенките по адрес на Орм и Маргрет и се е почувствал унизен и обиден. И все пак…