Тогава и тя още не знаеше, че носи третото им дете в утробата си. Чувстваше се леко отпаднала, но отдаваше неразположението си на врявата около Ерлен — у дома напоследък имаше много шумни разпивки — и на глада на Нокве, който изсмукваше силите й. Когато усети зараждащия се в нея нов живот, направо… Кристин бе очаквала с огромно нетърпение да дойде зимата, за да пътува из градове и села редом с красивия си смел съпруг; двамата си бяха лика–прилика. Възнамеряваше да отбие Нокве през есента, защото щеше да й бъде трудно да го води навсякъде със себе си заедно с бавачката. В Кристин се загнезди непоколебимото убеждение, че в този поход Ерлен ще покаже и други свои способности, а не само безразсъдството си да пропилява имотите и доброто си име. Затова Кристин не се зарадва на бременността си и сподели мъката си с отец Айлив. Свещеникът я смъмри доста строго за безчувственото й сърце и светската й нагласа. Цяло лято Кристин се постара да се зарадва и да изрази благодарността си към Господ за неродената си рожба и за добрите вести, които пристигаха за смелите начинания на Ерлен на север.
Той се прибра точно преди Архангеловден. Кристин усети, че Ерлен никак не се зарадва, когато разбра какво предстои. Вечерта той рече:
— А аз си мислех: веднъж да станеш моя жена, всеки ден ще е празник. Обаче явно ми е съдено да постя.
Сетеше ли се за тези негови думи, Кристин се изчервяваше до корена на косите си както онази вечер, когато му обърна гръб, обляна в гъста руменина, но без сълзи в очите. После Ерлен се опита да заличи обидата с любов и доброта, но Кристин не можеше да я превъзмогне. Огънят в душата й, който всички изплакани сълзи на разкаяние не успяха да угасят, а страхът от грехопадение — да задуши, Ерлен стъпка само с тези си думи.
Кристин, Орм и Гюнюлф седяха пред камината в дома на свещеника. Стана късно и магистър Гюнюлф предложи за пореден път на гостите си да се оттеглят за почивка. Кристин обаче го помоли да постоят при него.
— Братко, помниш ли как ти разказах, че свещеникът в „Йорун“ навремето ме посъветва да постъпя в манастир, ако татко не се съгласи да ме даде на Ерлен?
Гюнюлф инстинктивно погледна към Орм, но Кристин го успокои със слаба, болнава усмивка:
— Този младеж отдавна е разбрал каква безволева грешница съм.
— А ти имаше ли желание да поемеш по иноческия път, Кристин? — тихо попита Гюнюлф.
— Бог сигурно щеше да ми отвори очите, ако бях решила да му служа в обителта.
— А вероятно Бог е искал да ти отвори очите, та да се научиш да му служиш, където и да се намираш. Твоят съпруг, децата ти и слугите в „Хюсабю“ се нуждаят от благонадеждна и търпелива божия слугиня да се грижи за тяхното добруване. Навярно девица, която избере Христос за свой жених и се откаже да се отдаде на грешен мъж, се обрича на най-святата женитба, но след като жената вече е съгрешила…
— Брат Едвин Ричардсьон — неведнъж съм ти говорила за него — ми рече така: „Исках да срещнеш Господ с венеца на непорочността си, Кристин“. И ти ли говориш за същото, братко?
Гюнюлф Никулаусьон кимна.
— При все това много жени са се откъсвали от греховния си живот с невъобразима сила и днес дори отправяме към тях молби да се застъпят за нас пред Бога. Но преди се е случвало често тези осъзнали се грешници да бъдат заплашвани с изтезания, клади и нажежени клещи, ако дръзнели да се нарекат християнки. Неведнъж съм размишлявал, Кристин, и допускам, че им е било по-лесно да се отскубнат от оковите на греха посредством подобни насилствени методи. Макар че ние, хората, сме безкрайно покварени, мнозина притежават вродена смелост, а именно тя най-често подтиква човешката душа да потърси пътя към Бога. Мъченията вероятно са изплашили част от грешниците и са ги разубедили да дирят спасение за душите си, но у мнозина са успели и да събудят предаността към Всевишния. Ако младо, заблудено Божие чадо бъде откъснато от пагубната за душата му похот още преди да е разбрало каква поквара причинява тя; ако попадне в божия обител, сред непорочни девици, които са се отдали на бдение над заспалите във външния свят и на молитви за тяхното спасение… Дано лятото дойде скоро — внезапно рече Гюнюлф и се изправи.
Двамата гости го погледнаха изумени.
— Сетих се как кукаше сутрин кукувицата по склоновете в „Хюсабю“. Първо я чувахме от хребета зад къщите, а после ехото отговаряше далеч, откъм горите около Бю. В утринната тишина гласът й кънтеше толкова прекрасно. Ти не намираш ли, че „Хюсабю“ е великолепно място, Кристин?