Кристин се свлече в несвяст в ръцете на свещеника. Двамата с Орм отнесоха припадналата жена на леглото.
След малко тя отвори очи, седна и плесна лицето си с ръка. Избухна в сълзи и занарежда с жален, обезумял глас:
— Не, не мога, Гюнюлф. Като те слушам да говориш така, разбирам, че съм неспособна да…
Гюнюлф хвана ръката й, но тя отвърна очи от бледото му разтревожено лице.
— Кристин, не се задоволявай с по-низша любов от тази, която свързва Господ и човешката душа. Огледай се, Кристин, виж как е устроен светът. Ти роди две деца. Не си ли се замисляла, че всяко новородено се кръщава в кръв, а първото, което вдишва човек при раждането си, е мирисът на кръвта. Ти си майка. Не смяташ ли за свой дълг да посветиш всичките си усилия на каузата да предпазиш синовете си от завръщане към първото им споразумение със света и да ги научиш да се придържат към другия завет, сключен с Господ след очистването им в светената вода в купела на кръщението?
Кристин хълцаше, задавяна от ридания.
— Боя се за теб — повтори тя. — Гюнюлф, като те слушам да говориш така, осъзнавам, че никога няма да съумея да намеря пътя към успокоението на душата си.
— Господ ще те намери — промълви свещеникът. — Смири се и не бягай от него. Той търси пътя към теб още преди да си била зачената в утробата на майка си.
Свещеникът приседна в края на леглото. После попита съвсем спокойно да събуди ли Ингрид, за да помогне на Кристин да се съблече. Младата жена поклати глава.
Гюнюлф я прекръсти три пъти. Пожела лека нощ на Орм и влезе в малката стаичка, където спеше.
Орм и Кристин се съблякоха. Младежът изглеждаше изцяло погълнат от мислите си. Когато Кристин си легна, той се приближи до нея. Погледна разстроеното й от плач лице и предложи да постои при нея, докато тя заспи.
— Добре… Не, недей, Орм, сигурно си изморен, пък си и толкова млад. Става късно…
— Забелязала ли си, че колкото и да са различни чичо и татко, все пак си приличат по някакъв начин? — внезапно попита Орм.
Кристин се позамисли над думите му.
— Май си прав. И двамата се отличават от повечето мъже.
След малко Кристин заспа, а Орм се съблече и се мушна под завивките в другото легло. Чаршафите и калъфките на възглавниците бяха от лен. Младежът се изтегна блажено върху гладкото, прохладно легло. Сърцето му биеше развълнувано, след като чичо му откри пред погледа му очакващите го приключения. Изведнъж той видя в нова светлина молитвите, постите и всичко, което спазваше, само защото така го бяха учили. Те се превърнаха в оръжия за прекрасна, бленувана война. Орм усети желанието да стане монах или свещеник, ако успее да си издейства изключение, задето е извънбрачно дете.
Леглото на Гюнюлф представляваше дървена пейка, застлана със слама и кожен чаршаф, и само една малка възглавница отгоре. Затова свещеникът беше принуден да лежи с изпънато тяло. Съблече си туниката, легна си с долните дрехи и се зави с тънко одеяло от сукно.
Не изгаси малкия фитил, увит около железния свещник.
Съкрушен от тревога и страх след изречените думи, Гюнюлф изпитваше болезнен копнеж по миналото. Нима никога повече няма да почувства радостта, която изпълваше сърцето му през онази пролет в Рим? Заедно с тримата си братя той крачеше под слънцето по тучните, изпъстрени с цветя поляни. Светът му се струваше толкова красив, че от гледката му прималяваше. Макар да знаеше, че тези прелести са нищожни в сравнение с богатствата на отвъдния живот, този свят му навяваше хиляди дребни, весели и сладостни спомени за небесния жених. Лилиите по земята и птиците на небосклона напомняха за словата Му. Той бе говорил за такива магарета и за такива кладенци като каменните корита за миене, край които минаваха. Хранеха се при монасите в църквите, където гостуваха, и докато пиеха кървавочервеното вино и лющеха златистата кора на пшеничните хлябове, четиримата свещеници, идващи от земи, където се яде предимно ечемик, разбраха защо Христос е избрал по време на причастието да се появява в образа на вино и пшеница — най-чистите храни на Божия свят.
През онази пролет той не изпитваше нито тревога, нито страх. Тогава Гюнюлф се чувстваше напълно откъснат от земните съблазни и докато слънцето огряваше кожата му с топлите си лъчи, всичко, което преди това дълго бе смущавало душевния му покой, изведнъж придоби кристална яснота. Как тялото му след очищението ще се превърне в тяло, просветлено от Бога… Съзнанието на Гюнюлф се освободи от земните неволи и той вече не се нуждаеше от много сън. Дремваше малко като кукувица през пролетните нощи. Сърцето му пееше в гърдите, а душата му ликуваше като невеста в ръцете на жених.