Времето беше меко и тихо. От дърветата падаха тежки буци размекнат сняг. Тъмносивото небе притискаше побелелия град. Снегът имаше сиво-зелен воднист оттенък, а дървените стени на къщите, оградите и стволовете на дърветата изглеждаха черни във влажния въздух. На Кристин й се струваше, че за пръв път вижда света толкова студен, блед и повехнал…
3.
Седнала с Гауте в скута, Кристин плъзна поглед над възвишението в северната част на имението. Вечерта беше прекрасна. Гладката вода на езерото блещукаше и отразяваше хребетите, постройките в Бю и златистите облаци по небето. През деня валя и сега силно ухаеше на листа и земя. Тревата по ливадите сигурно вече стигаше до колене, а в нивите ечемикът бе покълнал.
Тази вечер от подножието на хълма до „Виняр“ се раздаваше изкусна свирня на гайди, тъпани и лютни.
Кукувицата дълго не се обаждаше, само на няколко пъти изкука от юг. Птиците извиваха кръшни трели във всички горички около имението, но все още звучаха плахо, защото слънцето още беше в зенита си.
От градината пред портата добитъкът се прибра с подрънкващи на вратовете звънчета.
— Ей сега моят Гауте ще си хапне мляко — изчурулика Кристин и вдигна детето във въздуха.
Както обикновено, Гауте отпусна тежката си глава върху рамото на майка си. От време на време се притискаше по-плътно към нея и Кристин тълкуваше поведението му като знак, че малкият разбира гальовните й думи и бъбрене.
Кристин заслиза към къщите. Пред една врата Нокве и Бьоргюлф тичаха и примамваха котката, избягала от тях на покрива. После малчуганите се захванаха да разкопават дупката в пода на преддверието с изхабената си кама.
Дагрюн влезе в широкото помещение с ведро козе мляко и стопанката даде на сина си да пие от черпака, после го напълни пак и така няколко пъти. Малкият изсумтя недоволно, когато слугинята му заговори. Тя посегна да го вземе, но той я плесна през ръцете и захлупи лице в гръдта на майка си.
— И все пак ми се струва, че Гауте е позаякнал — отбеляза краварката.
Кристин повдигна личицето на сина си. Цветът на кожата му напомняше лой, а очите винаги гледаха изморено. Главата на Гауте беше голяма и тежка, а ръцете и краката му — немощни и хилави. Осем дни след деня на свети Лаврентий той навърши две години, но още не беше проходил, имаше само пет зъба и не можеше да говори.
Отец Айлив не допускаше малкият да страда от рахит. Не помогнаха нито подризникът, нито богослужебните книги. Свещеникът разпитваше надлъж и нашир знае ли някой цяр за болестта, сполетяла Гауте. Отец Айлив споменаваше детето във всичките си молитви, Кристин не се съмняваше в това. Но той я съветваше единствено да прояви търпение и да се смири пред Божията воля. Заръчваше й да дава на детето топло козе мляко.
Бедничкото й болнаво детенце! Кристин го притисна към гърдите си и го обсипа с целувки, когато слугинята излезе. Гауте беше толкова красив! Приличаше на бащиния й род с тъмносивите си очи и сламенорусата си гъста и мека като коприна коса.
Малкият отново захленчи. Кристин стана и започна да го разнася напред-назад. Макар че детето беше слабичко и малко, майката се затрудняваше да го мъкне цял ден на ръце. Гауте обаче не й позволяваше да го остави.
Затова Кристин сновеше из сумрачното помещение с Гауте и го дундуркаше, за да го утеши.
На двора пристигна конник. Прокънтя гласът на Юлв Халдуршон. Кристин излезе на вратата с детето на ръце.
— Тази вечер се налага сам да разседлаеш коня си, Юлв. Всички ратаи отидоха на забавата. Много е неприятно, че няма кой да го свърши вместо теб, но ще прощаваш.
Раздразнен, Юлв промърмори нещо неразбрано, докато сваляше седлото на коня си. Нокве и Бьоргюлф се спуснаха към него с молби да ги разходи на жребеца из пасището.
— Не, Нокве, ти ще стоиш при брат си. Играй с него, за да не плаче, докато съм в готварницата — поръча Кристин.
Нокве се нацупи, но веднага започна да лази на четири крака, да мучи и да се преструва, че мушка с рога малкото си братче, което Кристин остави върху възглавница до вратата. Майката се наведе да погали косата на Нокве, така добър към братята си.
Кристин се върна в помещението с голяма дървена тава в ръка и завари Юлв Халдуршон да си играе с децата на пейката. Гауте много обичаше да стои при Юлв, но щом видя майка си, веднага започна да хленчи и да протяга ръце към нея. Кристин остави тавата и го взе в обятията си.
Юлв издуха пяната по повърхността на току-що наточената бира, отпи и разрови съдовете в тавата.