— Всичките ти слугини ли са на забавата?
— Свирят на лютня, на тъпан и на гайда. След сватбата в долината на река Оркла тук надойдоха цял куп свирачи. Нали си представяш какво стана, когато девойките разбраха… Младички са…
— Много свобода им даваш, Кристин. Май се боиш на есен да не останеш без кърмачка.
Пламнала от смущение, стопанката приглади инстинктивно дрехата към тънката си снага. Юлв се изсмя грубо.
— Ако продължаваш да мъкнеш постоянно Гауте, ще пострадаш като миналата година. Ела при чичо Юлв, момчето ми. Ще ядем от една паница.
Кристин нареди мълчаливо момчетата едно до друго на пейката край отсрещната стена, донесе купата с млечна каша и седна на трикрако столче. Започна да им дава да ядат, но Нокве и Бьоргюлф мрънкаха недоволно, защото искаха от майка си лъжици, за да се хранят сами. По-големият син навърши четири години, а по-малкият скоро ставаше на три.
— Къде е Ерлен? — попита Юлв.
— Отиде на танците с Маргрет.
— Е, поне за това има ум в главата: да си пази щерката — отбеляза Юлв.
Стопанката отново посрещна думите му с мълчание. Съблече децата и ги сложи да си легнат: Гауте в люлката, а другите две момчета — в семейното легло. Ерлен склони Нокве и Бьоргюлф да спят при тях, след като Кристин се възстанови от тежката болест миналата година.
Юлв се нахрани и се протегна на пейката. Кристин издърпа пънчето до люлката, взе кошницата с вълнена прежда и започна да я навива на кълбета, като междувременно буташе леко люлката с крак.
— Няма ли да си починеш? — попита тя, без да обръща глава. — Не си ли изморен, Юлв?
Мъжът се изправи, позасили огъня и се приближи до стопанката. Седна на пейката срещу нея.
За разлика от друг път, когато се връщаше от Нидарус, сега Юлв не й се стори изтощен от гуляи.
— Дори не ме попита какво ново има из града, Кристин — погледна я той и подпря лакти на бедрата си.
Сърцето й се разтуптя от страх. От изражението и поведението на мъжа тя се досети, че пак й носи лоши вести, но му отговори с блага и спокойна усмивка:
— Разкажи ми какво си чул из града, Юлв.
— Добре — съгласи се той.
Първо обаче развърза кожената си торба, извади покупките, предназначени за стопанката, и й ги подаде. Кристин му благодари.
— Явно си научил нещо ново в града — подхвана отново тя след малко.
Юлв обърна лице към младата жена, а после отмести поглед към бледото спящо дете в люлката.
— Главата му винаги ли се изпотява така? — прошепна той и внимателно попипа мократа му косица. — Кристин, я ми кажи нещо. Когато се женихте с Ерлен и съставихте документа как ще бъде разпределена собствеността помежду ви, там не пишеше ли, че ти ще се разпореждаш с неговия подарък и със зестрата си, както намериш за добре?
Сърцето на Кристин заблъска силно в гърдите, но тя рече спокойно:
— Ерлен винаги се допитва до мен и иска съгласието ми, когато реши да търгува с някое имение. Да не би да говориш за земите в долината Вердален, които той продаде на Виглайк от „Люнг“?
— Да. Ерлен купи кораба „Хюгрекен“ от Виглайк. Той вече разполага с два кораба. Какво остава за теб, Кристин?
— Неговият дял в „Шерваста“, имение в Юлфкелста, чийто годишен данък възлиза на храната за един човек на месец, и неговите земи в Орхамар — обясни тя. — Нали не мислиш, че Ерлен е продал това имение без моето съгласие и без да ми даде обезщетение за него?
— Хм — изсумтя Юлв. — И въпреки това доходите ти ще намалеят, Кристин. През зимата Ерлен взе сено оттам и опрости на арендаторите арендата за три години напред.
— Ерлен няма вина, задето не успяхме да изсушим сено миналата година. Юлв, зная, че ти направи всичко по силите си, но лани ни споходиха много нещастия…
— Ерлен продаде повече от половината Орхамар на сестрите от Райн, когато се канеше да бяга от страната с теб — засмя се Юлв, — а част от земите са ипотекирани. За Ерлен разлика между двете неща няма. Сега земята е освободена от данък за кралството, а цялата отговорност пада върху плещите на Аудюн. Той управляваше имението, което уж е твое.
— Ерлен не може ли да наеме земите, попаднали под властта на обителта? — поинтересува се Кристин.
— Наел ги е арендаторът на женския манастир от съседното имение — обясни Юлв. — На ползвателите им се струва трудно и несигурно да обработват земята, ако собственикът я раздробява на малки парцели, както прави Ерлен.