Кристин посрещна забележката мълчаливо. И сама беше наясно с грешките на съпруга си.
— Ерлен пропилява имотите си с бързината, с която увеличава домочадието си.
И този път Кристин не отговори, а Юлв продължи:
— Имаш твърде много деца, Кристин Лаврансдатер.
— И всички до едно са ми скъпи — увери го тя с леко разтреперан глас.
— Не се бой за Гауте, ще порасне и ще заякне — успокои я той.
— Ще стане, както е рекъл Господ, но чакането е мъчително.
Юлв долови стаеното страдание в гласа на майката и над лицето на едрия, смугъл мъжага неочаквано падна сянка на отчаяние.
— Безсмислено е, Кристин. Ти постигна много в „Хюсабю“, но ако Ерлен ще плава с два кораба, не вярвам на север да постигнат мир, а мъжът ти е доста наивен и не знае как да се възползва от постигнатите през последните две години победи. Преживяхме тежки времена. Ти постоянно си болна. Ако нещата продължават в същия дух, накрая ще грохнеш, млада жено. Помагам ти според силите си, но не мога да вразумя Ерлен…
— Така е, сам Господ е свидетел колко добър роднина и приятел си ни бил, Юлв. Никога няма да успея да ти се отблагодаря и да те наградя, както заслужаваш.
Юлв стана, запали свещ от огнището и я постави в свещника на масата. Обърна гръб на стопанката, а тя, за малко отпусна ръце в скута си, веднага се залови да навива преждата и да люлее люлката.
— Защо не изпратиш вест на роднините си в „Йорун“? — попита Юлв. — Помоли Лавранс да дойде на есен с майка ти.
— Тази година няма да притеснявам майка. Тя остарява, а и аз раждам често. Не мога всеки път да я карам да идва — усмихна се леко пресилено тя.
— Този път я повикай — настоя Юлв. — Нека да дойде и баща ти, за да се посъветваш с него по тези въпроси.
— Няма да споделям такива неща с татко — решително отвърна Кристин.
— А с Гюнюлф? Защо не поговориш с него?
— Не е прилично да го товаря с подобни грижи — възрази стопанката.
— Защото е постъпил в манастир ли? — засмя се подигравателно Юлв. — Не съм забелязал монасите да са по-неуки в земевладелството от всички останали. Ако не желаеш да търсиш съвет от чужди хора, говори направо с Ерлен, Кристин. Мисли за синовете си!
Настъпи продължително мълчание.
— Юлв, ти се държиш толкова добре с децата ни — подхвана накрая Кристин, — че ми се струва по-уместно да се ожениш и да се грижиш за собствени рожби, а не да се измъчваш заради нашите неволи.
Юлв се обърна към младата жена. Хванал масата с ръце зад гърба си, той гледаше тънката й права снага и красивото й лице. Кристин Лаврансдатер беше облечена в тъмна, домашно боядисана вълнена рокля, фина, мека ленена кърпа обточваше кроткото й бледо лице, а кръста й опасваше обсипан с малки сребърни рози колан, на който висеше връзката с ключове. На гърдите й блестяха два ланеца с кръстове. Единият — по-голям, с позлатена верижка, — стигаше чак до талията й. Беше подарък от баща й. Над него висеше по-тесен, сребърен ланец с малък кръст: Орм пожела да го дадат на мащехата му със заръката да не го сваля от врата си.
След всяко раждане Кристин се възстановяваше и се захващаше с ежедневните си задължения все така красива, но малко по-мълчалива, а младите й плещи сякаш се огъваха под тежестта на нарастващата отговорност. Бузите й леко хлътнаха, а очите потъмняха и станаха по-сериозни под широкото бяло чело. Поизгуби се и руменината на сочните й устни. Ако продължаваше да ражда в същия дух, Кристин щеше да се раздели с хубостта си съвсем скоро.
— Юлв, не ти ли се струва по-приятно да се установиш в твое имение? — подхвана наново тя. — Нали купи три парцела в Шолвиркста. Можел си да им вземеш изгодна аренда. Така ми каза Ерлен. Съвсем скоро ще притежаваш половината от имението. А Исак има едно–единствено дете. Осе е красива, мила и много работлива жена. А и явно те харесва…
— Не я искам, ако ще се женя за нея — грубо рече мъжът и се разсмя. — Осе Исаксдатер е твърде добра за… — поомекна гласът му. — Отгледан съм от човек, който не ми е роден баща, Кристин, и ми се струва, че и моята орис е на свой ред да се грижа за чужди деца, но не и за свои.
— Ще се моля на Пресветата Дева да те дарува с по-радостна съдба, приятелю.
— Вече не съм в първа младост. Навърших трийсет и пет — засмя се той. — Бих могъл да ти бъда почти баща.
— Само ако си съгрешил като невръстен хлапак — подхвърли небрежно Кристин, като се стараеше да запази веселата нотка в гласа си.