Той ходеше всеки ден на служба, а после се молеше на гроба на Орм. Гробището на „Хюсабю“ се намираше до енорийската църква във Виняр, но телата на няколко малки деца от рода — две братчета на Ерлен и дъщеричката на Мюнан Бордшон — бяха положени в малката църква в самото имение. Кристин често изпитваше съчувствие към децата, които лежаха сам-сами под каменните плочи. Сред тези деца Орм Ерленсьон намери последния си дом.
Докато всички в „Хюсабю“ трепереха за живота на господарката, през селото минаха тълпи от просяци, поели към Нидарус за празника на свети Улав. Повечето от тях пътуваха всяка година до града: поклонниците развързваха кесиите си за сиромасите, защото те се славеха като много успешни застъпници пред Бога. Откакто Кристин стана стопанка на „Хюсабю“, просяците се научиха да се отбиват в Скаун. Знаеха, че там ще намерят подслон, обилно угощение и милостиня на изпроводяк. Тази година слугите понечиха да отпратят просяците, защото господарката им лежеше тежко болна. Но Ерлен, който прекарваше част от последните лета на север, знаеше какъв радушен прием оказва съпругата му на бедняците. Затова нареди на прислугата да им осигури подслон и да ги нагости по примера на Кристин. А на сутринта Ерлен се смеси с тълпата просяци. Помогна на слугите да им сипят храна за из път, да им я занесат и кротко помоли сиромасите да споменат съпругата му в молитвите си. Мнозина избухнаха в сълзи, когато научиха, че благата стопанка лежи на смъртен одър.
Отец Айлив изчака Кристин да се позакрепи и й разказа как сиромасите са приели вестта за нейната болест. Чак преди Коледа младата жена успя да вдигне сама ключовете си — толкова беше отмаляла.
Ерлен извести на родителите й за епидемията веднага щом Кристин легна болна, но Лавранс и Рагнфрид бяха на сватба в „Скуг“. Чак след това дойдоха в „Хюсабю“ да видят дъщеря си. Тя се чувстваше по-добре, но омаломощението не й позволи да поговори много-много с баща си и майка си. Искаше просто да усеща присъствието на Ерлен до леглото си.
Неговото здраво тяло примамваше слабата, чувствителна към студа и страдаща от малокръвие млада жена. Едновремешният огън изчезна напълно. Кристин вече не помнеше какво е чувството да обичаш страстно, но заедно с него се изпариха безпокойството и горчивината, натрупани пред последните години. Сякаш нищо не я гнетеше, макар че скръбта по Орм потискаше и двама съпрузи. Ерлен не разбираше страха на майката за малкия Гауте, но въпреки това тя се чувстваше добре с него. Явно той се бе изплашил до смърт да не я изгуби.
Струваше й се мъчно и парливо начинание да говори с него и да засегне болезнена тема, която би сложила край на мира и разбирателството помежду им.
Празнуващите се върнаха от танците. В светлата лятна нощ Кристин излезе на вратата. Маргрет вървеше, хванала баща си под ръка. Беше облечена и нагиздена като за сватбено тържество, а не като за танци на поляната, където прииждат всякакви хора. Мащехата обаче вече отдавна не се намесваше във възпитанието на Маргрет. Нека Ерлен сам отговаря за поведението на дъщеря си, реши Кристин.
Ерлен и Маргрет бяха ожаднели и Кристин отиде да донесе бира. Момичето й разказа как минала забавата: двете се разбираха добре, откакто Кристин престана да я поучава. По някое време Маргрет и слугинята й се качиха на горния етаж да спят.
Ерлен сновеше напред-назад из стаята, протягаше се и се прозяваше, но не се чувстваше изморен. Прокара пръсти през дългата си черна коса.
— Нямаше време за това, след като се изкъпах, нали бързахме за танците… Хайде да ме подстрижеш, Кристин, че не мога да ходя така през почивните дни.
Съпругата понечи да му възрази, защото беше тъмно, но Ерлен се засмя, посочи към капака на тавана и каза, че вече се развиделявало. Кристин отново запали лампата, посочи му къде да седне и метна кърпа върху раменете му. Докато го подстригваше, той мърдаше, защото докосването го гъделичкаше, и се смееше, когато ножицата доближеше врата му.
Кристин събра отрязаната коса от пода и я хвърли в огнището. Изтръска кърпата над огъня, а после приглади косите на Ерлен към темето и изравни върховете им с ножицата.