Той хвана ръцете й зад гърба си, сложи ги на гърлото си, отметна назад глава и вдигна към нея усмихнатите си очи.
— Май си изморена — установи той, пусна я и се изправи с лека въздишка.
Ерлен отплава за Бьоргвин още след Еньовден, ядосан, задето съпругата му и тази година не беше в състояние да пътува. Кристин се усмихна изморено: така или иначе нямало как да остави Гауте.
И това лято Кристин прекара сама в „Хюсабю“. Добре поне, че очакваше следващото си дете след празника на светия апостол Матей. И за нея, и за жените в имението би било трудно, ако детето се появи, докато са заети с полска работа.
Тя се питаше дали това ще продължи постоянно. Времената вече бяха по-различни. Като малка слушаше как баща й разказва за датската война и помнеше, че той участва в залавянето на херцог Айрик. Оттам му останаха големите белези по тялото. Но в Гюдбранската долина всичко изглеждаше напълно откъснато от военни действия. Там никой не очакваше подобни събития. Цареше мир, а бащите си стояха по домовете, управляваха имотите си, мислеха и се грижеха за домочадието си.
Сега отвсякъде я заливаше мълвата за размирици. Хората говореха за война, за сбор на войници и за управлението на кралството. В представите на Кристин това се свързваше неразривно с морето и крайбрежието, които бе виждала само веднъж: когато се преместиха да живеят на север. Във въображението на младата жена духовниците и миряните, обсебени от кроежи и планове, решени да осуетяват чужди намерения, да размишляват и да търсят изход, пътуваха именно по това крайбрежие. Ерлен принадлежеше към тези господа заради благородния си произход и богатствата си, но Кристин усещаше инстинктивно, че той не е приет докрай в техния кръг.
Тя си блъскаше главата да открие причината за неговата незавидна позиция. За какъв го смятаха всъщност тези благородници; нали и той не им отстъпваше по потекло?
Когато Ерлен беше мъжът на сърцето й, Кристин не си задаваше подобни въпроси. И тогава забелязваше, че той е склонен да реагира прибързано и невъздържано, да действа необмислено, и има рядката дарба да се показва като неразумен стопанин. Но Кристин намираше извинения за всичките му недостатъци и не се замисляше как биха се отразили тези негови качества на съвместния им живот някой ден. Утешаваше се с мисълта, че всичко ще се промени, когато се оженят. Сега обаче осъзна кога е започнала да си задава въпроси: от мига, в който усети зараждащия се в утробата й нов живот. Дали наистина Ерлен е толкова лекомислен, неразумен и неблагонадежден, какъвто го изкарват хората, питаше се тя.
И все пак Кристин му гласува доверие. Помнеше преживяването в хана на Брюнхил, когато връзката между Ерлен и нейната съперница се скъса веднъж завинаги. Помнеше и поведението му, след като тя стана негова законна съпруга. Но той не се отказа от нея въпреки всички унижения и откази, които срещна. Кристин разбираше, че Ерлен не би я заменил и за цялото злато на земята.
Неволно се сети за Хафтур от Гудьой. Винаги й бе дотягал с глупостите и гальовните си приказки, но Кристин не вземаше задявките му на сериозно. Явно Хафтур бе свикнал да се шегува по този начин. И сега не допускаше друго. Някога й беше симпатичен с веселите си красиви устни. Сега — също, но случилото се неотдавна не й приличаше на обикновена шега. Много странна работа…
Кристин срещна Хафтур на кралските тържества в Нидарус. Той я задиряше и там, както винаги. Една вечер я придума да легнат заедно в една спалня. Разположиха се на оправеното легло. В родния й край подобно поведение беше немислимо. Там не беше прието мъжете и жените да делят една постеля на тържества. Но тук нравите го позволяваха и хората не го смятаха за непристойно. Явно този рицарски обичай бе привнесен от чужбина. Първоначално в същата стая, на другото легло, разговаряха Елин, съпругата на Ерлинг, и шведски рицар. Двамата обсъждаха болките в ушите, които изпитвал кралят. Шведът посрещна със задоволство решението на Елин да се върнат в залата за тържества.
Когато Кристин се досети, че молбите на Хафтур са съвсем сериозни, тя се изненада силно, но дори не успя да се изплаши или да се разгневи. Та нали и двамата бяха семейни и имаха деца. Нима такива неща действително се случват? Кристин преживя доста и видя какво ли не, но не допускаше, че хората постъпват така. Хафтур се държеше закачливо, весело и нежно с нея и тя не би могла да го обвини в опит да я прелъсти. Не й се стори чак толкова настойчив, но безспорно искаше да я тласне към най-тежкия грях…