Той стана от леглото веднага щом тя го помоли да си върви. Макар и смутен, изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото сконфузен. Попита я слисан дали наистина вярва, че семейните не изневеряват.
— Единици от женените мъже нямат любовница. При жените праведните вероятно са малко повече, но и те не са цвете за мирисане. Нима и като девица си вярвала, че хората живеят според църковните разбирания за грях? — попита Хафтур. — Тогава направо не проумявам как Ерлен е успял да те подведе да съгрешиш, Кристин Лаврансдатер.
Вгледа се в лицето й. Макар че Кристин не обели дума — за нищо на света не би обсъждала подобни въпроси с Хафтур — изражението й явно говореше достатъчно красноречиво, защото той продължи с изтънял от удивление глас:
— А аз си мислех, че такива неща ги има само в народните песни…
Кристин не спомена за случилото се на никого, дори и на Ерлен. Съпругът й харесваше Хафтур. Тя действително се ужасяваше от леконравието на хора като Хафтур Граут, но това не я засягаше. Оттогава Хафтур престана да търси близостта й, когато се срещнеха, а само я гледаше втренчено с морскосините си очи, широко отворени от удивление.
Не, Ерлен проявяваше лекомислие, но не и такова като Хафтур. Наистина ли е толкова неразумен, питаше се тя. Кристин забелязваше с какво слисване хората посрещат неговите думи, а после започват да шушукат зад гърба му. Вероятно в казаното от Ерлен Никулаусьон имаше много истина и правота, но той не виждаше онова, което останалите знатни господа не изпускаха от очи; не съзираше как предпазливо плетат интриги и се дебнат един друг. Ерлен наричаше хитрините им козни и им се подиграваше с надменния си смях, който дразнеше хората, но и успяваше да ги обезоръжи. Те също започваха да се смеят, тупаха го по рамото и отбелязваха, че може да бъде доста духовит, но и плиткоумен.
После Ерлен убиваше ефекта от думите си с невъздържани и груби шеги. Хората ги приемаха равнодушно.
Кристин смътно подозираше защо всички проявяват снизхождение към острия му език и потръпваше от унижение: Ерлен отстъпваше веднага щом се сблъскаше с мъж, който твърдо държи на мнението си. Дори и да смяташе позицията му за глупава, се отказваше от схващанията си по въпроса и се стараеше да замаскира отстъплението си със смелите си изказвания за противника си. За хората малодушието му в словесните двубои беше добре дошло, както и редица други негови недостатъци: Ерлен не се грижеше за благосъстоянието си, търсеше неуморно приключения, влюбен до полуда във всяко предизвикателство, което може да се пребори с оръжие. Ерлен Никулаусьон не представляваше опасност.
Миналата година в края на лятото кралският предстоятел посети Нидарус заедно с невръстния крал. Кристин присъства на тържеството в кралския дом. Седеше редом до най-знатните дами, мълчалива и горда, с копринена забрадка, окичена с най-прекрасните си накити по червената рокля от сватбения си ден, и следеше зорко как се държи съпругът й в компанията на другите мъже, надаваше ухо на разговорите в залата и обмисляше какво означават. Така постъпваше тя винаги когато придружаваше Ерлен на някакво събитие и забележеше, че хората говорят за него.
Подочу някои неща. Ерлинг Видкюнсьон бил готов на всичко, за да утвърди властта на Норвегия над северните райони близо до Бяло море и да защити Холугалан, но кралският съвет и рицарското съсловие му се противопоставили и не желаели да предприемат каквото и да било. Архиепископът и неговият клир проявили склонност да подпомогнат с парични средства похода, разбра Кристин от Гюнюлф, но духовниците из цялата страна се обявили против подобно начинание, въпреки че ставало дума за война с Божиите врагове, с еретици и езичници. Големците саботирали кралския предстоятел, или поне в Трьонделаген. Благородниците свикнали да се отклоняват от писанията в законодателните книги и от правосъдните наредби на кралството и никак не им допадали ревностните опити на Ерлинг да съблюдава закона в духа на покойния си роднина крал Хокон. Но не това беше причината Ерлен да не позволява на кралския предстоятел да му намери място по свое усмотрение. Ерлен просто се отегчаваше от сериозните, достопочтени хора и им отмъщаваше с подигравателните си коментари. Така постъпваше и с влиятелния си роднина.
Кристин разбираше отношението на Ерлинг към Ерлен. Още от млад Ерлинг имаше слабост към съпруга й и явно си е мислел, че ако успее да спечели за каузата си знатния, смел с оръжията стопанин на „Хюсабю“, който по време на службата си при граф Якоб бе натрупал значителен опит във военното изкуство за разлика от повечето земевладелци, водещи уседнал живот, тогава и двамата щяха да извлекат полза от сътрудничеството си. Ерлинг ще осъществи намеренията си, а Ерлен ще забогатее. Но това не се случи.