Две години Ерлен прекарва цяло лято, плавайки в моретата по дългото северно крайбрежие. Преследваше пиратски лодки с четирите малки кораба под неговия герб. Веднъж акостира до новопостроено норвежко село на север в областта Тана, за да купи пресни провизии. Точно тогава карелците плячкосваха селото и Ерлен успя с помощта на шепа хора, които взе със себе си на сушата, да залови осемнайсет разбойници и да ги обеси на таванската греда в полуизгорялата плевня. Срази и руска войска, насочила се към планините, изгори и няколко вражески лодки, приближили се до най-отдалечените скалисти брегове. На север Ерлен се прочу като изключително бърз и смел пълководец. Момците от района на Трьонделаген и Мьоре обичаха водача си заради издръжливостта му и готовността да се подлага на всички изпитания редом с хората си. Ерлен се сприятели с дребните стопани и младите синове на заможните господа на север в Халугалан, където хората вече бяха свикнали с мисълта, че се налага да бранят сами бреговете си.
И въпреки всичко Ерлен не помогна на кралския предстоятел да осъществи плановете си за мащабен кръстоносен поход на север. Хората в Трьонделаген хвалеха подвизите му по време на отбраната срещу руснаците. Станеше ли дума за това, веднага се сещаха, че Ерлен е роден и израснал в техния край. Явно и днешните младежи бяха замесени с хубавата мая от едно време. Но каквото и да кажеше Ерлен, каквото и да направеше, думите и постъпките му нямаха заразителен ефект върху зрелите, разумни мъже.
Кристин забелязваше, че все още смятат съпруга й за младеж, макар той да беше с една година по-възрастен от кралския предстоятел. Мнозина намираха за по-удобно да принизяват поведението му до необмислени щуротии на незрял младок. Хората го харесваха, глезеха и хвалеха, но не го смятаха за равен на тях мъж. Кристин виждаше с каква охота той приема отредената му роля.
Ерлен говореше за войната с руснаците, за шведите: нали нашият крал е и техен. Но шведите не искали да признаят норвежките бойци и рицари за благородници, които не отстъпват по нищо на техните. Къде се е чуло и видяло по света от благородниците да се иска друг принос по време на война, освен да яздят конете си и лично да удрят щитовете си в земята? Горе-долу същото бе казал Лавранс на тинга във Воге и го повтори пред Ерлен, когато зетят отказваше да пренебрегне съвета на Мюнан Бордшон.
— Няма да я бъде тая — отсече Ерлен, като спомена и силния род на тъста си. — Зная много добре какво са намислили тези шведи. Ако не им покажем колко струваме, не след дълго ще ни смятат за техни храненици.
Да, съгласяваха се хората. В думите му имало нещо вярно. После обаче разговорът отново се изместваше към кралския предстоятел. Ерлен се оплака от наместника му. Карелците опожарявали Бяркьой цяла година под носа му и ограбвали селяните арендатори. Ерлен взе Ерлинг на подбив:
— Сигурен съм, че Ерлинг не мисли само за себе си. Той е толкова благороден, изискан и внушителен рицар, че нямаше как да намерим по-прекрасен мъж, който да стои начело. Кълна се в Божия кръст, Ерлинг е почтен и честен като най-аристократичната златна буква от заглавието на книгата със законите.
Не, никой не вземаше Ерлен на сериозно, а уж беше на почит сред знатните господа. Но по времето, когато е бил млад, своенравен и отчаян, когато е живеел с блудница и не е искал да я отпрати въпреки кралските заповеди и отлъчването от Църквата, тогава хората са приемали поведението му съвсем сериозно и са се отрекли от него с бурно възмущение заради безбожния му позорен живот. Сега никой не споменаваше за срамното му минало. Кристин се досещаше, че това се случва в знак на признателност, задето съпругът й се е примирил и се е превърнал в такъв, какъвто го искат хората. Ерлен сигурно бе понесъл ужасни страдания, докато е бил отритнат от средите на благородниците. Само дето Кристин неволно се сещаше как баща й опрощаваше дълговете на нескопосните стопани — с леко повдигане на раменете. Било изконен дълг на всеки добър християнин да проявява снизхождение към онези, които не могат да се справят със задълженията си. Щом хората са простили младежките грехове на Ерлен…
Но той не е отричал вината си, когато е живял с Елине. Понесъл е отговорността за греха си. А после срещна Кристин и като добра негова ученичка тя се включи в следващото му прегрешение. Нима тя е била…