Стига. Кристин се изплаши от хода на мислите си.
Мъчеше се да пропъди от душата си тревогите за безвъзвратно отминали събития. Беше решила да насочи мислите си само към неща, които би могла да промени със старанието си. Останалото ще остави в Божиите ръце. Господ винаги й помагаше там, където самата можеше да си помогне. Въпреки лошите години „Хюсабю“ отново се превърна в славното старо богато имение. Бог я дари с трима здрави, красиви синове. Всяка година той й вливаше живителни сили, когато тя стоеше на прага на смъртта след поредното раждане. Господ й помагаше да се изправи на крака, напълно оздравяла, след като е лежала почти безжизнена. Миналата година, когато епидемията изтреби толкова много деца в селата, Господ пощади и трите й рожби. А Гауте щеше да оздравее — Кристин не се съмняваше.
Ерлен сигурно е прав: ако не си придава важност и не се противи на опитите да го придумат, няма да се наложи сред себеподобните си и няма да се сдобие с привилегии и доходи, каквито подобават на потеклото му. Съпругът й разбира тези тънкости по-добре от нея.
Пълна лудост бе да си мисли, че Ерлен се е чувствал по-щастлив, докато е живял, оплетен в мрежите на греха с онази другата, а и със самата нея. Пред очите й изплува споменът за лицето му по онова време — сломено от тревога, изкривено от страдание. Не, не, сега всичко е чудесно. Просто Ерлен е доста безгрижен и понякога действа необмислено.
Ерлен се прибра в навечерието на Архангеловден. Надяваше се да намери Кристин в леглото, но тя все още шеташе из къщи. Посрещна го на пътя. Беше наедряла много и бременността й тежеше, но носеше Гауте на ръце, както обикновено. Двамата й по-големи синове тичаха пред нея.
Ерлен скочи от коня и качи момчетата на седлото. После взе Гауте от жена си и пожела да го носи той. Пребледнялото, измъчело лице на Кристин грейна, защото малкият не се изплаши от Ерлен — явно го бе познал. Кристин не попита мъжа си как е минало начинанието, а започна да му разказва за четирите новопоникнали зъба на Гауте, които му причинили много болка.
Момчето изведнъж се разплака: беше си порязало бузата на украшението върху гърдите на баща си. Гауте протегна ръце към майка си и тя го пое въпреки настойчивите протести на Ерлен.
Едва вечерта, когато двамата останаха сами в голямото помещение и децата вече спяха, Кристин разпита съпруга си за пътуването му до Бьоргвин, сякаш чак сега се сети за него.
Ерлен оглеждаше крадешком жена си. Бедничката Кристин, изглеждаше много отпаднала. Затова първо й разказа разни дреболии. Ерлинг го помолил да предаде поздравите му на Кристин и да й даде бронзова кама, по-зеленяла и разядена от патина. Намерили я в канара в областта Гиске. Такива оръжия помагали срещу рахит, ако майката ги сложи в люлката.
Кристин зави камата в кърпата, изправи се с усилие от стола и се приближи до люлката. Мушна вързопа под чаршафите, където вече имаше каменна брадва, открита в пръстта, боброва мас, кръст от бясно дърво, стари сребърни предмети, огниво, корени от петниста дактилориза и северно изтравниче.
— Легни си, Кристин — помоли я мило Ерлен.
После й събу обувките и чорапите, докато разказваше какво е преживял.
Хокон Омюнсьон се върнал и мирът с руснаците и карелците бил сключен и скрепен с печат. Ерлен щял отново да замине на север през есента, защото все пак не било никак сигурно, че веднага ще се сложи край на размириците. Било необходимо на Вълчия остров да има мъж, който познава района. Ерлен се сдобил с пълни правомощия като кралски управител на тамошната крепост. Налагало се да я укрепят, за да се гарантира мирът около новите ориентировъчни пунктове по бреговата линия.
Ерлен се вгледа тревожно в лицето на съпругата си. Струваше му се малко изплашена от чутото, но тя престана да го разпитва. Явно не разбра съвсем точно значението на вестите. Ерлен забеляза колко изтощена изглежда Кристин и реши да не я занимава повече със своите грижи, а да поседи малко на леглото до нея.
Самият той отлично осъзнаваше с каква отговорност се е нагърбил. Смееше се тихичко и доволно, докато бавно се събличаше. Нямаше как като кралските управители на крепости на юг да си седи спокойно със сребърен пояс на кръста, да устройва гуляи за другарите и роднините си или да си подрязва ноктите, а да изпраща васалите и пълководците си насам-натам. А и укреплението на Вълчия остров вече представляваше единствено по рода си…