После наруши обичаите в рода си и стори нещо нечувано: без дори да се допита до баща си, предложи женитба на младата вдовица от „Манвик“. Силно изненадан, разбра, че госпожа Халфрид го харесва. Та тя беше много по-заможна и знатна от Кристин — внучка на барон Туре Хоконсьон от Тюнсберг и вдовица на рицар Фин Аслаксьон — и притежаваше изящна, аристократична красота и осанка. В сравнение с нея всички жени от неговото обкръжение му се струваха прости селянки. По дяволите, ще им покаже той, че може да си намери прекрасна съпруга. Госпожа Халфрид превъзхождаше многократно онзи покварен трьонделагец, комуто Кристин отдаде така позорно честта си. Симон дори предпочиташе да се ожени за вдовица. Така поне знаеше как е живяла жена му. Вече не хващаше вяра на престорени девици.
Младият мъж осъзна, че животът не е толкова лесен, както си въобразяваше като ерген в „Дюфрин“. Там баща му вземаше всички решения и те се оказваха правилни. Симон прекара известно време в кралския двор и служи като паж, а и свещеникът в бащиното му имение го понаучи на някои неща. Случваше се Симон да сметне разбиранията на баща си за остарели. Понякога дори му възразяваше, но под формата на шега. Андрес не възприемаше забележките сериозно.
— Какъв си ми умник, Симон — смееше се той заедно с майката и останалите деца в семейството, които никога не противоречаха на стопанина.
Винаги ставаше по волята на Андрес. Така и трябва да бъде, мислеше си Симон.
По време на съвместния си живот с Халфрид Ерлингсдатер ден след ден Симон научаваше колко трудности и неволи крие бракът. Андрес Гюдмюнсьон не бе и сънувал такива тегоби. Досега на Симон не бе му хрумвало, че има вероятност да не се чувства добре с новата си съпруга. В душата му се загнезди мъчително недоумение. През деня я наблюдаваше как шета из къщата. Изглеждаше му прекрасна с нежните си очи и сладки затворени устни. Дрехите и скъпоценностите й отиваха и я правеха още по-красива в очите му. Ала в тъмнината на нощта отвращението му към нея изсмукваше всичките живителни сокове от тялото му. Жена му беше болнава, дъхът й — неприятен, а ласките й му се виждаха дотегливи. Симон се срамуваше, задето изпитва погнуса от добрата си съпруга, но беше безсилен да я превъзмогне.
Не след дълго му стана ясно, че Халфрид няма да му роди здраво отроче. Усещаше колко страда самата тя. Сърцето му се късаше, когато се замислеше каква е била незавидната й участ. До ушите му стигна едно–друго. Халфрид боледувала постоянно, защото фин, бившият й съпруг, я пребивал от бой. По време на брака им жената неведнъж изпитала тежестта на юмруците и ритниците му. Той побеснявал от ревност, защото Халфрид била млада и хубава. Роднините й искали да я приберат, но според Халфрид изконният дълг на всяка добра християнка повелявал тя да понася всички привички на законния си съпруг.
Ако Халфрид не родеше деца на Симон, той нямаше да се отърси от усещането, че живеят в нейните земи, а той се разпорежда с нейните богатства. Отнасяше се много отговорно към задачата си, разбира се, но през тези години в душата му се надигна копнеж по „Формо“ — имението на баба му. Открай време го готвеха за наследник на този имот. Струваше му се, че в Гюдбранската долина го чака по-ценно стопанство, отколкото в Румерике.
Хората продължаваха да се обръщат към жена му с „Госпожо Халфрид“ — навик от времето, когато е била съпруга на рицар. Това само засилваше усещането на Симон, че в „Манвик“ го възприемат като неин иконом.
Веднъж двамата съпрузи седяха насаме в стаята. Преди това при тях влезе прислужница да ги попита нещо. Халфрид я проследи с поглед.
— Подозирам, че Юрун е бременна — подхвърли стопанката.
Симон държеше арбалет върху коленете си и нагласяше механизма. Взе отвертка, вторачи се в перата и отговори, без да вдига очи:
— Да, детето е мое.
Съпругата му посрещна новината с мълчание. Най-сетне отлепи поглед от арбалета. Халфрид продължаваше да шие със същото усърдие, с което той вършеше своето занимание.
Симон дълбоко съжали за думите си. Разкая се за обидата, която нанесе на съпругата си, и се ядоса, че се призна за баща на детето. Изобщо не беше сигурен, защото Юрун се славеше като доста леконравна. В действителност Симон не я харесваше. Без да е особено симпатична, Юрун беше доста бъбрива и забавна събеседница. Винаги стоеше будна да го чака, когато той се прибираше късно миналата зима. Симон отговори прибързано на съпругата си, защото очакваше тя да го засипе с обвинения и упреци. Постъпи глупаво. Отлично знаеше колко снизходителна към провиненията му е Халфрид. Но, стореното — сторено. Симон не искаше да се отмята от думите си. Ще се наложи да се примири с бащинската роля независимо дали детето наистина е негово, или не.