— Не зная дали да те питам, но… да не би Рамборг да ти е споменала нещо, за което наскоро говорихме с нея?
— Защо не се обърна първо към мен, Симон? Вероятно се досещаш какъв отговор щеше да получиш. Е, няма нищо. Сигурно преди това се е удал удобен случай да споменеш на девойката за намеренията си към нея. Както и да е. Радвам се да поверя детето си в ръцете на почтен мъж.
„Повече няма какво да говорим“, помисли си Симон.
И все пак му се стори странно. Та той никога не бе възнамерявал да се сближи с почтена девойка или жена, а сега достойнството му го задължаваше да се ожени за мома, с която предпочиташе да не се обвързва.
— Лавранс, само недей да си мислиш, че съм задирял дъщеря ти зад гърба ти — престраши се да говори откровено Симон. — С нея прекарваме много време заедно, но не съм очаквал Рамборг да разтълкува поведението ми като нещо повече от старото ни приятелство. Ако ти се струвам твърде възрастен за нея, не бих се учудил на отказа ти и не бих позволил той да промени добрите ни отношения.
— Симон, малцина мъже бих приел като родни синове и ти си един от тях — призна Лавранс. — А желанието ми е лично да се погрижа за бъдещето на дъщеря си. Досещаш се кой ще отговаря за женитбата й, когато си отида от този свят. — За пръв път двамата мъже отваряха дума за Ерлен Никулаусьон. — Не отричам, зет ми се представя в много по-добра светлина и успя да се издигне в очите ми, но не притежава нужните качества, за да уреди разумно женитбата на млада девойка. Рамборг също ми се вижда готова да се омъжи за теб.
— Така си мисли, но е още дете. Нямам намерение да те притискам, ако сметнеш за редно да изчакаш още, преди да я задомиш.
— Аз пък нямам намерение да ти натрапвам дъщеря си — намръщи се леко Лавранс. — И през ум да не ти минава.
— Бъди сигурен, че в цяла Норвегия никоя друга девойка не ми лежи на сърце; повече от Рамборг. Просто не вярвам на късмета си, Лавранс. Струва ми се преголямо щастие да взема за жена толкова красива, млада и добра невеста, и то потомка на богат и знатен род. И да стана твой зет — додаде Симон леко смутен.
— О, знаеш какво е мнението ми за теб — засмя се стеснително Лавранс. — Ти ще се грижиш за детето ни и за имотите й повече от добре. С майка й никога няма да съжаляваме за избора си.
— Обещавам с ръка на сърцето да не ви разочаровам. Дано Господ и всички светии ми помагат.
Двамата мъже се ръкуваха. Симон се сети за деня, когато с Лавранс договориха женитбата му за Кристин и скрепиха споразумението с ръкостискане. Сърцето му се сви болезнено в гърдите.
Но Симон наистина нямаше как да се надява на по-изгодна женитба. Лавранс оставяше наследството на двете си дъщери. Симон щеше да се превърне в син на мъж, който се радва на всеобщо уважение и любов. А Рамборг беше млада, миловидна и свежа.
Крайно време беше да се вразуми. С кой акъл доскоро се надяваше да спечели сърцето на вдовица, отблъснала го като девица, и то след като онзи вече е изпил сладките сокове на младостта й, а тя му е родила цяла чета момчета, одрали кожата на баща си? Ако продължава да храни такива илюзии, заслужава братята му да го обявят за невменяем и да му отнемат правото да се разпорежда с делата си. Освен това такива като Ерлен доживяват до дълбоки старини…
Съвсем скоро двамата се ще се окажат баджанаци. Не бяха се виждали от онази вечер в Осло. Споменът за последната им среща сигурно навяваше по-неприятни чувства на Ерлен, отколкото на Симон.
Реши да бъде образцов съпруг на Рамборг. Да не предава никога доверието й. И все пак това дете го подмами сам да влезе в клопката й.
— Защо се смееш? — попита Лавранс.
— Смея ли се? Хрумна ми нещо…
— Сподели го с мен, та да се посмея и аз.
Симон Андресьон впери в Лавранс малките си проницателни очи.
— Замислих се какви са жените. Съмнявам се дали някоя жена ще зачете така мъжкото доверие и закон, както правим ние, ако може да облагодетелства себе си или роднините си, погазвайки правилата. Халфрид, първата ми съпруга… Това не съм го казвал на никого, Лавранс Бьоргюлфсьон, и го споделям за пръв и последен път. Халфрид беше нечувано добра, смирена и справедлива жена. Едва ли се е раждала друга такава. Споменавал съм ти как прие тя раждането на Арнерд. Но когато разбрахме какво очаква Сигрид, Халфрид предложи да скрием сестра ми, а тя да се преструва на бременна и после да обявим детето за наше. Така ние щяхме да се сдобием с наследник, детето щеше да бъде обезпечено, а Сигрид — да остане при нас и да не се разделя с рожбата си. Според мен Халфрид не осъзнаваше, че така предава интересите на роднините си.