След кратко мълчание Лавранс подхвана:
— Ти можеше да останеш в „Манвик“, Симон.
— Да — засмя се горчиво младият мъж. — Вероятно съм имал пълно право да постъпя като мнозина мъже, които наричат владенията си наследство от предците. По тези въпроси можем да се осланяме единствено на женската чест.
Лавранс нахлузи качулката върху главата на ястреба си и го сложи на китката си.
— Говориш много странно за мъж, който скоро ще се жени — отбеляза той с леко раздразнение в гласа.
— Никой не би се усъмнил в честта на твоите дъщери — възрази Симон.
Лавранс заби поглед в птицата и я почеса със съчка.
— А Кристин? — прошепна той.
— Никога не съм се съмнявал в нея — отсече категорично Симон. — Постъпката й ме нарани, но не съм се чувствал излъган. Съвсем прямо и открито ми призна, че е срещнала мъж, който й лежи повече на сърцето.
— Тогава ти се съгласи с охота да се откажеш от претенциите си към нея. Да не би да си чул някакви слухове?
— Не. Не съм чувал никакви клевети за нея — отвърна Симон със същата увереност.
Споразумяха се годежът да се състои през лятото, а сватбата да отпразнуват на следващата година след Великден, когато Рамборг навърши петнайсет години.
Кристин не се беше прибирала в родния си дом от деня на сватбата си. Оттогава изминаха осем години. Сега се завръщаше с голяма свита: със съпруга си, Маргрет, петимата им синове, детегледачки, слугини, ратаи и коне с багаж. Лавранс излезе да ги посрещне в Довре.
Кристин вече не плачеше така лесно като по-млада, но когато видя баща си да язди срещу нея, очите й се наляха със сълзи. Тя обузда коня си, слезе от седлото и се затича към него. Доближи го, хвана ръката му и я целуна смирено. Лавранс тутакси слезе от коня и вдигна дъщеря си на ръце. После се здрависа с Ерлен, който вървеше пеш и приветства тъста си с почтителен поздрав.
На следващия ден Симон се отби в „Йорун“, за да види новите си роднини. С него дойдоха Юрд Андресьон и Гайрмюн от „Крюке“, но жените им останали във „Формо“, за да шетат. Симон искаше да отпразнуват сватбата в неговия дом и стопанките имаха много работа.
Случи се така, че Симон и Ерлен се здрависаха непринудено и спокойно. Симон умееше да се владее, а Ерлен се отнесе към него със съвсем неподправена радост. Господарят на „Формо“ чак се усъмни дали пък Ерлен не е забравил неприятната случка в Осло. Симон подаде ръка и на Кристин. Двамата се притесниха и погледите им се срещнаха само за миг.
Колко е остарял, помисли си Кристин. На младини Симон можеше да се нарече хубавец въпреки тантурестото си тяло и късия врат. Някога стоманеносивите му очи изглеждаха малки под увисналите клепачи, устата — малка, а трапчинките — прекалено големи върху детински облото му лице, но цветът на кожата му свидетелстваше за отлично здраве, а широкото му чело се белееше като мляко под красивите му светлокестеняви къдрици. И сега бе запазил гъстата си къдрава грива с цвят на лешник, но лицето му бе станало червендалесто, с пълни бузи и двойна брадичка, а под очите му се гънеха бръчки. Снагата му се бе наляла и се забелязваха наченки на шкембе. Симон никак не приличаше на мъж, който вечер ще легне в края на леглото да си шепне с годеницата си. Кристин изпитваше съжаление към малката си сестра. Пленителната Рамборг пращеше от здраве и се радваше по детски, задето ще се омъжва. Още на първия ден тя показа на Кристин сандъците с чеиза си и годежните дарове от Симон. Сигрид Андресдатер й разказала за позлатена ракла в невестината стая във „Формо“, където стояли скътани дванайсет скъпи кърпи. Симон щял да й ги подари на сутринта след първата им брачна нощ. Клетото девойче, нямаше представа какво представлява бракът. Кристин се измъчваше, че не познава добре сестра си. Рамборг им гостува два пъти в „Хюсабю“, но се държеше хладно и малко сърдито. Не харесваше нито Ерлен, нито връстницата си Маргрет.
Дълбоко в себе си Симон бе очаквал — и дори се бе надявал — да види Кристин поизморена от живота. Нали бе родила пет деца. Но младата жена цъфтеше, запазила изправения си гръб и изящната си походка, макар и да се бе позакръглила. Човек не би могъл да си представи по-прекрасна майка, заобиколена от миловидните си чеда.