Кристин беше облечена в рокля от домашен, ръждивокафяв вълнен плат с втъкани тъмносини птици. Симон си спомни как той се облягаше на стана, докато тя тъчеше.
Докато се настаняваха на трапезата в голямата стая на горния етаж, настъпи кратка суматоха. Скюле и Ивар започнаха да крещят — искаха да седнат между майка си и гледачката, с която бяха свикнали. Лавранс обаче сметна, че не подхожда Рамборг да заеме по-второстепенно място от слугинята и децата на сестра си, и й оказа честта да се настани до него, защото й предстоеше да напусне бащиния дом.
Малчуганите от „Хюсабю“ не си намираха място от превъзбуда, а и не бяха научени на добри обноски. Сътрапезниците тъкмо започнаха да се хранят и Гауте се мушна под масата, а после се появи до коляното на Симон.
— Ще ми дадеш ли да видя странния калъф на колана ти, сроднико Симон? — попита русото момче бавно и сериозно. Вниманието му беше привлечено от голямата обкована със сребро ножница, където Симон носеше приборите си: лъжица и два ножа.
— Разбира се, синко. Как се казваш?
— Гауте Ерленсьон.
Малкият пусна парче сланина в скута на сребристосивата фламандска дреха на Симон, извади ножа му и го огледа щателно. После със съсредоточено изражение грабна другия нож и лъжицата от ръцете на Симон, докато мъжът се хранеше, и пъхна всички прибори в ножницата, за да види как изглежда целият комплект. Пръстите на детето лепнеха от мазнина, а муцунката му бе изпоцапана с храна. Симон се усмихна на красивото му заинтригувано лице.
В следващия миг двамата големи синове на Ерлен и Кристин също отидоха до пейката на мъжете, а близнаците пълзяха под масата и се мотаеха из краката на хората. Малките оглеждаха кучетата до огнището. Възрастните така и не успяха да се нахранят на спокойствие. Майката и бащата молеха децата да си седнат по местата и да кротуват, но те дори не им обърнаха внимание. Родителите посрещаха проявите им със смях и непослушанието им явно не ги притесняваше. Кристин и Ерлен останаха невъзмутими дори когато Лавранс с доста хаплив тон помоли един от ратаите да заведе палавниците в стаята на долния етаж, та възрастните да си чуят приказката.
Домакините предложиха гостите от „Хюсабю“ да пренощуват в голямата стая. След вечеря слугините донесоха още пиене за мъжете, а Кристин и бавачките отведоха децата в един ъгъл, за да ги съблекат. Момчетата се бяха изпоцапали целите с храна и майката поиска да ги поизмие, но малките се възпротивиха, а по-големите започнаха да се пръскат с вода. Слугините тъкмо успяваха да им облекат някоя дрешка и дечурлигата се разтичваха из стаята. Накрая жените все пак ги качиха на едното легло, но и там настана нечувана врява. Момчетата не спряха да ритат, да се блъскат, да се смеят и да надават пронизителни викове. Разхвърчаха се възглавници, одеяла и чаршафи. Вдигна се прах и из цялата стая се разнесе мирис на слама. Кристин посрещна лудориите на синовете си със смях: били въодушевени, задето са на чуждо място.
Рамборг излезе да изпрати годеника си. В пролетната нощ двамата повървяха между оградите. Юрд и Гайрмюн избързаха напред, а Симон остана да се сбогува с нея. Сложи крак в стремето на коня, но внезапно се обърна към момичето, взе я в обятията си и я стисна силно, а Рамборг изстена, примряла от щастие.
— Бог да те благослови, Рамборг. Толкова си нежна и красива… Не те заслужавам — прошепна той, заровил глава в буйните й къдрици.
Рамборг гледаше как годеникът й се изгубва в мъждивата лунна светлина. Разтърка ръката си: Симон я бе стиснал до болка. Замаяна от радост, тя очакваше с огромно нетърпение да изминат трите денонощия, които я деляха от сватбата им.
Застанал пред леглото на внуците си, Лавранс наблюдаваше как Кристин ги приготвя за сън. Тримата по-големи братя бяха отслабнали, а крайниците им изглеждаха издължени и сухи, но малките близнаци бяха пълнички, с розово-бели гънки по кожата, с пухкави ръце и крака. Лавранс се любуваше на дечицата със зачервени, топли лица и мокри от пот косици, които дишаха равномерно в съня си. Внуците му пращяха от здраве и красота, но Лавранс забеляза колко лошо да възпитани. Добре поне, че тази вечер не дойдоха Сигрид Андресдатер и Хелга Саксесдатер. „Не аз съм човекът, който ще порицава другите колко зле са възпитали децата си“, помисли си Лавранс, въздъхна и прекръсти главите на внуците си.
Симон Андресьон и Рамборг Лаврансдатер се врекоха във вечна вярност на пищно сватбено тържество. Невестата и женихът сияеха от щастие и мнозина споделяха мнението, че Рамборг изглежда по-красива от сестра си в сватбения й ден. Не притежаваше ярката хубост на Кристин, но излъчваше радост и мекота. Ясните, невинни очи на невестата не оставиха у никого и капка съмнение, че тя напълно заслужено носи златната корона на Йеслйнговите потомци.