На сутринта след сватбената нощ гостите се качиха в стаята на младоженците. Рамборг седеше щастлива и горда на стол пред брачното легло със завързана коса. Под погледите на гостите Симон загърна съпругата си в невестината кърпа, а те се смееха весело и подмятаха дръзки шеги. Рамборг се изправи и подаде ръка на мъжа си, поруменяла под бялата забрадка, а хората нададоха радостни възгласи чак до небето и затракаха с оръжия.
Не се случваше често да се оженят наследници на две заможни семейства, без човек да открие близко родство между младоженците, ако се поразрови из родословното им дърво. Затова всички смятаха сватбата на Симон и Рамборг за изключително радостно събитие.
6.
Кристин огледа промените, настъпили в „Йорун“. Първо установи липсата на старите мъжки глави по местата, където подпорите се пресичаха с фронтоните на къщите. На тяхно място имаше шпилове с издълбани по тях листа на дървета и птици и позлатен ветропоказател на новата постройка. Някогашните дървени стълбове до почетното място на трапезата до огнището бяха подменени с нови. Старите представляваха фигури на двама мъже. Бяха грозни, наистина, но стояха там още откакто къщата бе построена, и за празниците слугите ги мажеха с мазнина и ги миеха с бира. На новите стълбове баща й бе поръчал да резбоват двама мъже с шлемове и щитове, покрити с кръстни знаци. Лавранс отричаше някоя от фигурите да представлява свети Улав, защото му се струваше непристойно, грешник да държи в дома си изображения на светец, освен ако не чете молитвите си пред него. Твърдеше, че това били двама поборници за каузата на светия крал. Лавранс сам нацепи и изгори старата дърворезба: слугите не смееха да го направят. Господарят им позволи по празници да изнасят храна на големия камък до гроба на първия собственик на „Йорун“, защото му се струваше много жестоко да отнеме на предшественика си онова, на което духът му е свикнал, откакто в имението живееха хора. Бедният човек се бе споминал много време преди християнството да дойде в Норвегия и нямаше вина, задето е бил езичник.
Хората не одобряваха тези начинания на Лавранс Бьоргюлфсьон. Богоугодните му дела му носеха успокоение, а и заможен стопанин като него лесно можеше да си осигури така благоразположението на Църквата. Явно усилията му даваха резултат, защото късметът не го напускаше, но възникваше въпросът дали духовете, витаещи из „Йорун“, няма да си отмъстят, когато някой ден в имението пристигне господар, който не се отличава с Лаврансовото христолюбие и щедрост. А за обикновените хора беше по-изгодно да дават на духовете полагаемото им се, отколкото да им се противопоставят и да търсят спасение при свещениците.
Бъдещето на дружбата между „Йорун“ и енорийския свещеник ставаше все по-мъгляво. Отец Айрик се състари и грохна. Имаше нужда от помощник. Препоръча на епископа да назначи внука му Бентайн Юнсьон за дякон в църквата, но Лавранс разубеди епископа, с когото го свързваше старо приятелство. Хората не одобриха намесата на Лавранс. Наистина, младият свещеник се бе показал доста настойчив към Кристин и дори я бе изплашил с поведението си, но нямаше как да знаят дали момичето не е предизвикало дързостта му. Нали по-късно се оказа, че Кристин не е света вода ненапита. Лавранс обаче винаги бе смятал дъщеря си за благонравна — цял живот я носеше на ръце и я боготвореше като реликва.
Вследствие от тези събития отношенията между отец Айрик и Лавранс охладняха. Но после в църквата постъпи отец Сулмюн и начаса между двамата духовници избухна свада за църковни имоти. Айрик настояваше, че земите са лично негови, а новият свещеник ги смяташе за част от енорийското стопанство. Лавранс открай време се славеше като най-вещ в общината по покупко-продажбите на земи. Неговата гледна точка се оказа решаваща в спора между свещениците. След като отсъди в полза на Айрик, Лавранс си спечели явната неприязън на отец Сулмюн, но би могло да се каже, че Айрик и старият дякон Аудюн станаха неразделна част от хората в „Йорун“, защото всеки ден обсъждаха положението с Лавранс и му се жалваха заради всички неправди и терзания, които им причиняваше новият свещеник. В дома на Лавранс на двамата духовници оказваха почит като на епископи.