Всички тези новини Кристин научи от Боргар Трунсьон от „Сюнбю“. Той се бе оженил за мома от Трьонделаген и няколко пъти гостува в „Хюсабю“. От няколко години Трун Йеслинг не беше между живите. Никой не скърбеше за загубата, защото всички потомци на Йеслинг смятаха алчния, опърничав и болнав стопанин за черната овца на стария род. Единствено Лавранс търпеше капризите на характера му от съжаление към него и най-вече към съпругата му, Гюдрид. След смъртта на Трун и Гюдрид в имението заживяха четиримата им синове — похватни, напети и красиви мъже — и хората смятаха, че са извадили късмет с новите господари. Синовете на Трун се сприятелиха с вуйчо си в „Йорун“ и Лавранс им гостуваше в „Сюнбю“ няколко пъти в годината, а и заедно ходеха на лов в западните планини. Боргар обаче не проумяваше защо Лавранс и Рагнфрид се измъчват така жестоко с покаяние и богобоязливост.
— Баща ти и преди се наливаше с вода по време на постите, но поне през останалите дни умееше да се радва на хубавата бира. Вече няма и помен от някогашното му настроение — сподели Боргар.
Поведението на Лавранс било напълно необяснимо за околните. Никой не допускал стопанинът на „Йорун“ да изкупва таен грях. Доколкото го познавали, Лавранс живеел богоугодно и спазвал божиите повели по-стриктно и от най-ревностния християнин, като изключим светиите.
От подмолията на Кристинината душа се надигаше смътно предположение защо баща й се старае така неуморно да се доближи до Господ, но тя дори не посмя да го допусне в мислите си.
Кристин отказваше да признае дори пред себе си колко променен намира баща си. Лавранс не й напомняше на съсухрен старец, не. Той все още вървеше с изправен гръб, а снагата му бе запазила гъвкавостта и красотата си. Косата му побеля много, но това не се набиваше на очи, защото Лавранс беше рус. И все пак в съзнанието на дъщерята се прокрадна спомен за младия, ослепително красив мъж, какъвто бе някога баща й; за свежите му, леко заоблени бузи на издълженото, слабо лице; за нежната руменина на кожата му, прозираща под слънчевия загар; за алената му сочна уста с дълбоки гънки от двете страни. Сега мускулестото му тяло се бе стопило и той бе станал по-кокалест и жилав. Потъмнялото му лице имаше вид на изсечено от дърво. Бузите му стояха хлътнали над възлестите крайчета на устните. Лавранс не беше престарял, но вече не бе в първа младост.
Той открай време си беше сдържан, благоразумен и предпазлив и още от малка Кристин помнеше колко ревностно баща й съблюдава всички християнски повели. Обичаше да слуша литургии и молитви на езика на римляните. Радваше се най-силно, когато се намираше в божия храм. Там намираше отрада за душата си. Но тогава всички инстинктивно усещаха, че във вените на този мълчалив мъж тече кръвта на духовно свободен, спокоен и жизнелюбив човек. Сега сякаш нещо у него бе умряло безвъзвратно.
Откакто пристигна в „Хюсабю“, Кристин видя баща си пиян само веднъж: на сватбата във „Формо“. Тогава започна да залита и да бъбри дрезгаво, но не изглеждаше развеселен. В главата й нахлуха спомени от детството. Когато честваха празници или ходеха на гости, Лавранс се смееше с цяло гърло и се удряше по бедрата при всяка шега. Предлагаше на всички мъже, прочути с физическата си мощ, да премерят сили с него; изпробваше коне и се втурваше да танцува; смееше се на несигурните си стъпки, обсипваше присъстващите с подаръци и преливаше от доброжелателност и другарска обич към всички. Кристин разбираше, че баща й има нужда от алкохолното опиянение, за да се откъсне от постоянния труд, строгия пост и благочестивия живот с домашните си, които намираха в него най-добрия си приятел и най-сигурната си опора.
Ерлен не изпитваше потребност да пие, защото в трезво състояние не си налагаше никакви задръжки. Поддаваше се на всичките си хрумвания, без да се замисля кое е правилно и кое — погрешно; кое хората смятат за благопристойно и разумно поведение. Кристин не познаваше по-умерен в пиенето мъж от съпруга си. За Ерлен виното беше начин да утоли жаждата си и да се впише в компанията, но не и страст.
Лавранс Бьоргюлфсьон бе изгубил способността да се радва на гуляите. Потребността да отприщи жизнелюбието си в опиянението от алкохола изчезна. Не пиеше, за да удави мъката си. Подобна мисъл му бе напълно чужда, защото според него мъжът трябва да седне на трапезата с радостно, а не с натежало от скръб сърце.
Лавранс търсеше утеха за тегобите си другаде. В мислите на Кристин дремеше бегъл спомен за баща й в нощта, когато църквата изгоря. Той успя да спаси разпятието. Ето го, стои под него, носи кръста и се подпира на него. Без да проумява докрай причината за промяната у Лавранс, Кристин долавяше неговия страх за нейното бъдеще и за бъдещето на децата й. Вероятно се тревожеше, защото избраникът на Кристин не му вдъхваше доверие, и се чувстваше безпомощен.