— Колко стру… няма значение. Просто си иди в стаята, става ли?
Белами остави пакетите на масата близо до вратата и дланите му започнаха да се потят. Нещо лошо ли беше направил? Светлините трепнаха, а после угаснаха.
— По дяволите! — измърмори майка му и погледна към тавана. — Белами, веднага! — заповяда тя. Или поне Белами си мислеше, че е майка му. Отново се беше извърнала от него и гласът ѝ се виеше в тъмнината така, че дори не звучеше като нея.
Докато се отдалечаваше, Белами хвърли бърз поглед през рамо. Майка му не изглеждаше като самата себе си. Беше се обърнала на една страна и коремът ѝ изглеждаше огромен и кръгъл, сякаш криеше нещо под блузата си. Момчето примигна и офейка, убедено, че очите му си правят шеги с него. Не обърна внимание на тръпките, които го побиха.
— Как е тя?
Белами вдигна глава и видя застаналата наблизо Кларк, която неловко местеше поглед от него към сестра му и обратно. Кимна.
— Мисля, че е добре.
— Хубаво. — Момичето вдигна леко опърлената си вежда. — Защото щеше да е срамота, ако беше изпълнил заплахата си от снощи.
— Какво съм казал?
— Че ако не спася сестра ти, ще взривиш цялата проклета планета и всички на нея.
Белами се усмихна.
— Добре че е само навехнат глезен.
Наклони глава на една страна и огледа озадачено Кларк. Под очите ѝ тъмнееха сини кръгове на изтощение, но пурпурните сенки само ги караха да изглеждат още по-зелени. За миг изпита прилив на вина, задето снощи се държа така ужасно с нея. Тогава реши, че си има работа просто с поредното егоцентрично момиче от „Феникс“, което се обучава за лекар, за да има с какво да се перчи на партита. Но умората, изписана във фините черти на лицето ѝ, и засъхналата в червеникавозлатистата ѝ коса кръв ясно показваха, че откакто се приземиха, не е спирала да си почине.
— И така — продължи Белами, щом си спомни за речта, която Уелс изнесе край лагерния огън предишния ден, и как Кларк се отдалечи демонстративно от него, — защо се държа толкова гадно с малкия Канцлер младши?
Кларк се втренчи в него със смесица от шок и възмущение. За миг Белами си помисли, че наистина може да го удари. Тя обаче само поклати глава.
— Не е твоя работа.
— Той гаджето ти ли е? — настоя Белами.
— Не — отвърна Кларк с равен глас, но после устните ѝ се извиха във въпросителна усмивка. — Какво ти пука?
— Просто събирам статистически данни — отговори Белами. — По-точно, опитвам се да определя дали всички хубави момичета на Земята си имат гаджета.
Кларк завъртя очи, но после се извърна обратно към Октавия и всяка закачливост изчезна от изражението ѝ.
— Какво има? — премести поглед Белами от Кларк към сестра си.
— Нищо — отвърна бързо Кларк. — Просто ми се иска да имах нещо антисептично за тази рана на лицето ѝ. А на някои от другите ще им трябват антибиотици.
— Значи нямаме никакви лекарства? — намръщи се разтревожено Белами.
Кларк го изгледа стреснато.
— Мисля, че медицинските комплекти са изхвърчали от кораба след катастрофата. Но ще се справим — побърза да добави тя. Лъжата се изплъзна от устните ѝ, преди да е успяла да изпише на лицето си изражение, което да ѝ съответства. — За известно време ще се оправим. Човешкото тяло притежава забележителна способност да се лекува само…
Гласът ѝ заглъхна, когато очите ѝ се приковаха върху кървавите петна на откраднатата му униформа.
Белами погледна надолу и се намръщи. Зачуди се дали момичето си мисли за канцлера. Самият той се надяваше, че Джаха е оцелял — и без него ръцете му бяха достатъчно окървавени. Но това навярно нямаше значение. Този, когото Съветът решеше да изпрати със следващата група, със сигурност щеше да е упълномощен да екзекутира Белами на място, нищо че канцлерът пострада по случайност. Веднага щом Октавия се оправеше достатъчно, за да може да се движи, двамата с Белами щяха да се разкарат оттук. Няколко дни щяха да скитат насам-натам, да се отдалечат от групата и накрая да намерят място, на което да се установят. Не беше прекарал месеци наред в размисъл над тези древни наръчници за оцеляване, които бе открил на палуба Б, за едното нищо. Каквото и да ги очакваше в тази гора, Белами щеше да бъде подготвен. Не можеше да е по-лошо от това, което щеше да падне от небето право върху главите им.
— Кога смяташ, че ще може да стъпва на него?
Кларк отново се обърна към Белами.
— Навяхването е лошо, така че бих казала, няколко дни, докато проходи, и седмица-две, докато заздравее напълно.