— Но може и да е по-рано?
Тя наклони глава на една страна и му се усмихна леко — усмивка, която го накара за миг да забрави, че е изоставен на предполагаемо токсична планета с деветдесет и девет непълнолетни нарушители.
— Защо бързаш толкова?
Преди да успее да ѝ отговори обаче, някой извика името ѝ и тя изчезна.
Белами си пое дълбоко въздух. За негова изненада, това просто действие прочисти главата му и го накара да се почувства по-буден и нащрек. Въздухът навярно щеше да се окаже токсичен, но с всяка поета глътка усещаше нещо неназоваемо, но интригуващо, като загадъчно момиче, което не те поглежда в очите, но минава достатъчно близо край теб, че да доловиш полъх от парфюма му.
Направи още няколко крачки към дърветата. Искаше да ги разгледа по-отблизо, но не смееше да се отдалечи прекалено от Октавия. Не приличаха на нито един от познатите му видове, но все пак единствените земни ботанически видове, които успя да открие, растяха в Африка, а Уелс сякаш бе казал, че в момента се намират на Източния бряг на това, което някога е било Съединени американски щати.
Близо до него една клонка се прекърши. Белами се обърна и видя момиче с дълго тясно лице и твърда коса.
— Мога ли да ти помогна?
— Уелс казва, че всички, които не са ранени, трябва да започнат да събират дърва.
В стомаха на Белами се сви топка на раздразнение и той се усмихна сковано на момичето.
— Уелс май не е в положение, в което да може да раздава заповеди, затова, ако нямаш нищо против, аз сам ще се грижа за себе си, става ли?
Тя пристъпи нервно от крак на крак и хвърли тревожен поглед през рамо.
— Тръгвай — каза Белами и посочи с ръце напред. Изпита задоволство, когато видя, че момичето се отдалечава.
Протегна врат и погледна нагоре към небето. Очите му поглъщаха празнота във всички посоки. Нямаше значение къде се намират. Всяко място на тази планета щеше да е безкрайно по-хубаво от света, който бяха оставили след себе си.
За пръв път в живота си Белами беше свободен.
Глава 8
Глас
Глас прекара останалата част от нощта на дивана на Люк, благодарна, че Камий не попита защо отказа да спи в старата стая на Картър. Бяха решили, че ще е най-добре Глас да остане скрита в апартамента на Люк до края на смяната в шест часа, когато щеше да има по-малко патрулиращи пазачи.
През цялата нощ момичето не спря да се мята и върти. Всеки път, щом се обърнеше, гривната се забиваше в кожата му — болезнено напомняне, че макар самата Глас да е в опасност, Уелс се намира на стотици километри от нея и се мъчи да оцелее на планета, която от векове не можеше да поддържа живот. Мечтата му открай време беше да види Земята, но не и по този начин. Не и когато имаше опасност тя още да е токсична. Не и след като видя как прострелват баща му пред очите му.
Докато лежеше и се взираше в тавана, не ѝ беше по силите да спре ушите си да се ослушват за звуци в тъмнината. И най-приглушеният шепот от другата страна на вратата на Люк бе достатъчен да преобърне стомаха ѝ. Тишината беше още по-лоша.
Точно когато денонощното осветление започна да се промъква под входната врата, вратата на спалнята на Люк се отвори и двамата с Камий излязоха, като залитаха уморено. Очевидно и те не бяха спали много. Люк вече беше облякъл цивилни дрехи, както когато не беше на служба, но Камий носеше само една от старите му тениски. Подгъвът ѝ стигаше до края на стройните бедра на момичето. Глас се изчерви и отклони поглед.
— Добро утро.
Официалният тон на Люк я накара да потръпне. Последния път, когато ѝ бе казал тези думи, двамата се намираха в леглото му и той ги прошепна в ухото ѝ.
— Добро утро — успя да изрече тя и прогони спомена от главата си.
— Трябва да свалим гривната — посочи Люк към китката ѝ.
Глас кимна и стана от дивана. Погледът на Камий се местеше от нея към Люк и обратно и Глас пристъпи неловко от крак на крак.
Най-накрая другото момиче скръсти ръце на гърдите си и се обърна към Люк.
— Сигурен ли си, че идеята е добра? Ами ако някой те види?
Изражението на Люк помръкна.
— Вече говорихме за това.
Изрече думите тихо, но Глас долови нотката на раздразнение в гласа му.
— Ако не ѝ помогнем, те ще я убият. Така е правилно.
„Така е правилно“ — помисли си Глас. Сега това беше единственото, което означаваше за него — живот, чието погубване не искаше да му тежи на съвестта.
— По-добре нея, отколкото теб — отговори Камий с треперещ глас.
Люк се наведе и я целуна по темето.
— Всичко ще мине добре. Ще я заведа обратно на „Феникс“ и веднага се връщам.