— Добре тогава — каза бавно той. — До утре, нали?
Изненада я, като вместо да я целуне по бузата, обви ръце около кръста ѝ и я привлече към себе си. Устните му се притиснаха към нейните и за миг тя забрави за всичко друго освен топлината на тялото му. Когато затвори вратата обаче, паренето, което докосването на Уелс беше предизвикало по кожата ѝ, беше заменено от пробождащ страх.
Родителите ѝ седяха на дивана и обърнаха глави към нея.
— Кларк — поде майка ѝ и се изправи усмихната. — С Уелс ли беше отвън? Иска ли да дойде у нас да ве…
— Не — отвърна Кларк по-остро, отколкото възнамеряваше. — Може ли да седнете? Трябва да говоря с вас.
Прекоси стаята и седна на един стол с лице към родителите си. Трепереше, защото чувстваше как две бушуващи стихии се борят за надмощие над тялото ѝ: изгаряща ярост и отчаяна надежда. Изпитваше нужда родителите ѝ да признаят какво са направили, за да оправдае гнева си, но също така се молеше да имат основателен мотив.
— Открих паролата — каза простичко тя. — Влязох в лабораторията.
Очите на майка ѝ се разшириха и тя се свлече обратно на дивана. После си пое дълбоко въздух и за миг Кларк изпита надежда, че ще се опита да ѝ обясни, че знае как да поправи всичко. Но после майка ѝ прошепна думата, от която момичето се боеше:
— Съжалявам.
Бащата на Кларк взе ръката на съпругата си в своята, без да изпуска дъщеря си от поглед.
— Съжалявам, че си видяла това — добави тихо той. — Знам, че е… шокиращо. Но те не чувстват никаква болка. Погрижихме се за това.
— Как можахте?
Въпросът ѝ се стори неубедителен, неспособен да изрази тежестта на обвинението ѝ, но не можеше да се сети за нищо друго, което да попита.
— Вие експериментирате с хора. С деца.
Когато изрече думите на глас, стомахът ѝ кипна. В гърлото ѝ се надигна жлъчка.
Майка ѝ затвори очи.
— Нямахме друг избор — отрони тя. — Години наред се опитвахме да тестваме нивата на радиация по други начини. Знаеш го. Когато съобщихме на вицеканцлера, че е невъзможно да съберем категорични данни без изследвания върху хора, си помислихме, че разбира как това е краят. Но после той настоя да…
Гласът ѝ секна. Нямаше нужда да довършва изречението.
— Нямахме избор — повтори отчаяно тя.
— Винаги има избор — отсече Кларк разтреперана. — Можели сте да откажете. Аз бих им позволила да ме убият, преди да се съглася на подобно нещо.
— Но той не заплаши да убие нас. — Гласът на баща ѝ беше влудяващо приглушен.
— Тогава защо го правите, по дяволите? — попита Кларк пискливо.
— Каза, че ще убие теб.
Песента на птиците заглъхна и остави след себе си наситено мълчание, сякаш музиката се беше просмукала в тишината и бе заредила въздуха с мелодия.
— О! — промълви Уелс. — Това беше невероятно.
Все още стоеше с вдигната към дърветата глава, но беше протегнал ръка към нея, сякаш се пресягаше през времето, за да поеме ръката на момичето, което някога го обичаше.
Магията се развали. Кларк се вцепени и без нито дума повече се отправи обратно към болничната палатка.
Вътре беше тъмно. При влизането си Кларк едва не се препъна и си отбеляза наум да смени превръзките на крака на едно момче и да оправи немарливите шевове на момичето с разрез на реброто. Най-накрая беше намерила контейнер с истински превръзки и хирургически конци, но ако не откриеха истинския медицински сандък, нямаше да може да направи кой знае какво. Не го бяха открили сред останките. Най-вероятно експлозията го беше изхвърлила от транспортния кораб и го беше унищожила.
Талия лежеше на един от креватите. Все още спеше, последната превръзка сякаш се задържаше на мястото си. Кларк вече я беше сменила три пъти, откакто намери приятелката си след катастрофата, обляна в кръв, която течеше от грозния разрез на хълбока ѝ.
Споменът как зашива раната накара стомаха ѝ да се свие. Надяваше се Талия да си спомня още по-малко. Болката я беше накарала да припадне и оттогава тя ту се връщаше в съзнание, ту отново изпадаше в безсъзнание. Кларк коленичи и отметна кичур влажна коса от челото на приятелката си.
— Здравей — прошепна тя, когато клепачите на Талия потрепнаха, а очите ѝ се отвориха. — Как си?
Раненото момиче се насили да се усмихне, но усилието сякаш изцеди енергията от цялото ѝ тяло.