Кора кимна. Изглеждаше доволна, че са намерили приемлива тема.
Вече се приближаваха към целта си.
Пунктът на Обмяната на „Феникс“ се намираше в голяма зала в края на палуба Б. Освен панорамните прозорци на очи се набиваше и огромен полилей, който уж бил изнесен от Парижката опера часове преди първата бомба да падне над Западна Европа. Всеки път, щом чуеше историята, Глас усещаше как я пробожда тъга за хората, които са можели да бъдат спасени вместо полилея, но не можеше да отрече, че когато погледнеше към него, дъхът ѝ секваше. Той приличаше на малко съзвездие благодарение на отразените в него танцуващи светлини от тавана и прозорците — миниатюрна галактика, която се въртеше и трепкаше над главите им.
Хъксли пусна ръката на Глас и се втурна към изложените панделки, без да обръща внимание на близката група момичета, които се бяха умълчали при пристигането ѝ. Глас се изчерви и забърза след Кора, която бе приковала поглед в сергия за платове близо до задната стена.
Тя застана неловко до приятелката си, докато Кора ровеше сред платовете и бързо превръщаше спретнатата редица в безразборна купчина, при което жената от „Уолдън“ зад щанда ѝ се усмихна напрегнато.
— Погледни всички тези боклуци — измърмори Кора и захвърли настрана парче зебло и няколко дължини вълна.
— Какво търсиш? — попита Глас и прокара пръст по тънка ивица бледорозова коприна. Беше красива въпреки следите от ръжда и петната от вода покрай ръбовете, но щеше да е невъзможно да намери достатъчно подходящи парчета плат дори за малка вечерна чанта, камо ли рокля.
— Милион години събирах парчета син атлаз и най-накрая имам достатъчно за долната част, но трябва да я покрия с нещо, за да не изглежда прекалено съшита. — Кора сбърчи нос, докато разглеждаше голямо парче прозрачен винил. — Колко струва?
— Шест — отговори уолдънката.
— Не говорите сериозно — погледна Кора към Глас и завъртя очи. — Това е завеса за душ.
— Но е направена на Земята.
Кора се подсмихна.
— Кой го е удостоверил?
— А това? — попита Глас и вдигна парче син мрежест плат. Изглеждаше така, сякаш някога е било част от торба от склад, но никой нямаше да разбере, пришиеха ли го към роклята.
— Ооо — изгука Кора и го грабна от ръката на Глас. — Харесва ми.
Наложи го до тялото си, за да провери дължината, след което се усмихна на Глас.
— Добре че времето ти в Затворничество не се е отразило на модния ти усет.
Глас се вцепени, но не продума.
— И така, какво ще носиш? — продължи Кора.
— На какво?
— На наблюдателното парти — отговори другото момиче, като подчерта отделните срички, сякаш говореше с малко дете. — За кометата?
— Съжалявам — вдигна рамене Глас. Очевидно шестте месеца в Затворничество не бяха извинение за изоставането ѝ със социалния календар на „Феникс“.
— Майка ти не ти е казала, когато се върна? — продължи Кора и уви мрежата около кръста си като фуста. — Една комета ще мине точно покрай кораба. Първата, която се приближава толкова до кораба от основаването на Колонията насам.
— И ще проведат наблюдателно парти?
Кора кимна.
— На палубата за наблюдение. По този повод правят всевъзможни изключения, така че ще има храни, напитки, музика, всичко. Ще отида с Викрам. — Ухили се, но после лицето ѝ помръкна. — Сигурна съм, че няма да има нищо против да дойдеш и ти. Той знае, че има… ами, смекчаващи вината обстоятелства. — Усмихна се съчувствено на Глас и отново се обърна към уолдънката. — Колко?
— Девет.
Ненадейно главата на Глас забуча. Измърмори някакво извинение на Кора, която все още се пазареше с продавачката, и отиде да разгледа бижутата, изложени на близката маса. Разсеяно прокара пръсти по голото си гърло. Открай време носеше огърлица с чип — устройството, което някои момичета на „Феникс“ предпочитаха вместо миниатюрни слушалки или импланти в роговиците. Беше модно да ти инсталират чипа в някакво бижу, стига да извадиш късмета да притежаваш някаква семейна реликва или да успееш да намериш подходяща вещ на пункта за Обмяна.
Очите ѝ преминаха по блестящите украшения и погледът ѝ бе привлечен от блясък на злато — овален медальон на фина верижка. Глас рязко си пое дъх и вълна от болка изпълни всеки сантиметър от тялото ѝ с пулсираща смесица от скръб и тъга. Знаеше, че трябва да се обърне и да продължи по пътя си, но не можеше да се насили да го стори.
Протегна трепереща ръка и вдигна огърлицата. Прокара внимателно пръст по гравюрата на гърба. Нямаше нужда да поглежда, за да знае какво е — изкусно украсено, изписано в курсив Г.