— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да прекараш рождения си ден на „Уолдън“? — попита Люк и отново наклони глава към нея на дивана. Тревогата, изписана на лицето му, беше толкова искрена, че Глас едва не се разсмя.
— Колко пъти да ти повтарям? — каза тя и преметна крака върху тези на Люк. — Няма друго място, на което да искам да бъда.
— Но майка ти не желаеше ли да ти устрои пищно парти?
Глас отпусна глава на рамото си.
— Да, но какъв е смисълът, ако ти не можеш да дойдеш?
— Не искам да се отказваш от целия си живот само защото аз не мога да съм част от него. — Люк прокара пръсти по ръката на Глас и внезапно стана сериозен. — Не ти ли се иска онази нощ да не те бяхме спрели?
Като член на престижния отдел по механично инженерство обикновено не пращаха Люк да дежури край контролно-пропускателния пункт, но една вечер се намираше там, докато Глас бързаше към къщи, след като беше учила заедно с Уелс.
— Майтапиш ли се? — вдигна глава тя, за да го целуне по бузата. Вкусът на кожата му бе достатъчен, за да накара цялото ѝ тяло да запари. Тя отклони устните си надолу и проследи с тях очертанията на челюстта чак до ухото му.
На „Феникс“ не съблюдаваха строго вечерния час, но тогава я спряха двама пазачи. Единият от тях започна да я тормози — накара я да подаде палеца си за сканиране, а после започна да ѝ задава въпроси с враждебен тон. Накрая се намеси другият пазач и настоя да придружи Глас до края на пътя ѝ.
— Да те изпратя до вас, беше най-доброто решение в живота ми — измърмори той. — Макар че онази нощ беше истинско мъчение — вървях и се мъчех да не те целуна.
— Ами, значи сега трябва да наваксаме загубеното време — пошегува се Глас и приближи устни до неговите. Целувките ѝ станаха по-настоятелни, той обгърна тила ѝ с ръка и прокара пръсти през косата ѝ. Глас се намести, докато почти седна в скута на Люк, и почувства как другата му ръка се плъзга към кръста ѝ, за да я спре да не падне.
— Обичам те — прошепна той в ухото ѝ.
Колкото и пъти да чуваше думите, те винаги я караха да потръпва.
Глас се отдръпна само за миг, колкото да прошепне:
— И аз те обичам.
Отново го целуна, прокара леко ръка надолу по тялото му и отпусна пръсти на ивицата кожа между ризата и колана му.
— Трябва да спрем — предупреди Люк и внимателно побутна ръката ѝ до тялото. През последните няколко седмици им ставаше все по-трудно да попречат на връзката им да се развие.
— Не искам да спираме — усмихна му се Глас с престорена свенливост. — А днес е рожденият ми ден.
Люк се засмя, а после простена и се надигна, като вдигна Глас в обятията си.
— Пусни ме! — изкикоти се тя и зарита с крака във въздуха. — Какво правиш?
Люк пристъпи напред.
— Ще те занеса на пункта за Обмяна. Ще те заменя за момиче, което не се старае толкова да ми навлече неприятности.
— Ей! — изпухтя тя с шеговито възмущение и заблъска с юмруци по гърдите му. — Пусни ме!
Той се обърна с гръб към вратата.
— Ще се държиш ли прилично?
— Какво? Не съм аз виновна, че си толкова секси и не мога да сваля ръце от теб.
— Глас — предупреди я той.
— Добре. Да, обещавам.
— Хубаво.
Той се запъти обратно към дивана и нежно я положи върху него. — Защото би било жалко да не мога да ти дам подаръка.
— Какво е? — попита Глас и приседна.
— Пояс за целомъдрие — обяви Люк със сериозен глас. — За мен. Намерих го на пункта за Обмяна. Струва цяло състояние, но си заслужава, ако мога да запазя…
Глас го перна по гърдите. Люк се разсмя и обви ръце около нея.
— Извинявай — каза той и се ухили. Бръкна в джоба си, а после спря. — Не е опакован или нещо подобно.
— Така е добре.
Той извади предмета и го протегна към нея. На дланта му блесна златен медальон.
— Колко е красив, Люк! — прошепна Глас, посегна и взе бижуто. Очите ѝ се разшириха, когато прокара пръсти по деликатните му ръбове. — Изработен е на Земята. — Погледна изненадано към него.
Той кимна.
— Да. Или поне така твърдят документите. — Взе го от ръката ѝ. — Може ли?
Глас кимна и Люк мина зад гърба ѝ, за да закопчае украшението. Тя потръпна от допира на ръката му по врата си, докато отмяташе косата ѝ на една страна. Можеше само да си представи колко струва подобна вещ — Люк навярно бе похарчил всичките си спестявания за подаръка. Дори като пазач нямаше излишни купони, които да спести.