Глас се застави да си поеме дълбоко въздух, за да се успокои. От два часа пробваше рокли, но все още не клоняха към някоя конкретна, която да облече на наблюдателното парти за кометата.
— Както ти смяташ, че ще е най-добре, мамо — отговори тя. Надяваше се усмивката ѝ да не изглежда толкова насилена, колкото я чувстваше.
— Не съм сигурна — въздъхна майка ѝ. — Ще е трудно да я приготвим навреме, но ще трябва просто да направим всичко възможно.
Глас си напомни, че майка ѝ само се опитва да ѝ помогне. За Соня наблюдателното парти беше идеалната възможност за Глас да се върне в обществото на „Феникс“, въоръжена с официално помилване и съвършено облекло. Глас знаеше, че ще присъства вицеканцлерът и че е много важно да изиграе ролята си. Беше ѝ подарил живота в замяна на това да подобри имиджа му — сделка, която беше повече от честна. Глас обаче се притесняваше да се превърне в център на вниманието.
— Или може би трябва да се върнем към тюлената? — посочи майка ѝ към купчината захвърлени рокли. — Просто я облечи пак и можем да…
Думите ѝ бяха прекъснати от звъна на сигнал за съобщение откъм кухнята.
— Ще го донеса — обади се Глас и излезе от стаята, преди майка ѝ да успее да възрази. Не търсеха нея, разбира се. Приятелките ѝ се свързваха помежду си само с импланти — съобщителните екрани обикновено бяха запазени за безсмислени новини относно хигиенизирането или малко по-зловещи тревоги, обявени от Съвета. Така обаче щеше да си отдъхне поне за малко от разговора за рокли. Глас прожектира колонката със съобщения във въздуха. Дъхът ѝ секна, когато видя името, което примигваше най-отгоре. Съобщението беше от Люк.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖИЦЕ СОРЕНСЪН,
СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ ВЪЗСТАНОВИХА ИЗЧЕЗНАЛА ВАША ВЕЩ БЛИЗО ДО СОЛАРНИТЕ НИВИ. ДО 16:00 ЧАСА ДНЕС ЩЕ Я ЗАПАЗЯТ НА КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИЯ ПУНКТ.
Трябваше да го прочете няколко пъти, за да го осмисли. Двамата с Люк бяха разработили тази система отдавна, преди Глас да получи импланта си, в случай че майка ѝ започнеше да слухти около съобщенията ѝ. Искаше да се срещне с нея край соларните ниви този следобед.
— Глас? — провикна се Соня от другата стая. — Какво е?
Глас бързо изтри съобщението.
— Просто ни напомнят за кометата, сякаш можем да забравим!
Погледна към часовника и въздъхна. Часът беше едва десет и петнайсет. Следващите няколко часа щяха да минат по-бавно, отколкото докато беше затворена.
— О! — ахна майка ѝ, когато Глас се върна в спалнята. — Може би все пак е тази. Изглеждаш прекрасно.
Глас колебливо се обърна към огледалото. Видя какво има предвид майка ѝ, но не се дължеше на роклята. Бузите ѝ бяха зачервени, а очите ѝ блестяха с очакване.
Приличаше на влюбено момиче.
В шестнайсет без двайсет Глас се заизкачва по безкрайно дългото стълбище към соларните ниви, които покриваха покрива на „Уолдън“. Никой не можеше да докосва самите растения освен учени и берачи, но имаше малка затворена палуба, която гледаше към нивите. Навярно някога я бяха замислили като място, откъдето да надзирават работниците, но с времето бяха спрели да я използват и сега почти винаги стоеше празна.
Когато стигна до покрива, Глас отиде до ръба на платформата, седна и се подпря на парапета, провесила крака над ръба. Усети как тялото ѝ се отпуска, докато очите ѝ преминаваха по редиците растения, протегнали листа към соларните панели. Отсрещната страна на нивите беше заградена с огромен прозорец, заради който изглеждаше така, сякаш реколтата растеше направо от звездите. Някога двамата с Люк постоянно се срещаха тук — беше по-безопасно, отколкото той да се промъква на „Феникс“ или Глас да минава през жилищната му част.
— Здрасти.
Глас се обърна и видя Люк, застанал сковано зад нея. Понечи да стане, но той поклати глава.
— Може ли да седна при теб?
Тя кимна и преметна краката си на платформата, за да му направи място. Той се отпусна на земята.
— Благодаря, че дойде — рече неспокойно. — Нали майка ти нищо не заподозря?
— Всичко е наред. Беше прекалено заета — опитваше се да разреши кризата с една рокля.
Люк я изненада с усмивка, а после прочисти гърлото си.
— Глас, аз… не мога да спра да мисля за това, което се случи — поде той и цялото ѝ тяло се напрегна. Постара се да не откъсва поглед от земята. — Така де, за какво биха могли да затворят някого като теб? После обаче си спомних — няколко месеца, след като се разделихме. Чух слух за момиче от „Феникс“, което било арестувано за…