Белами
Белами спря и намести птицата, която беше преметнал през рамо. Сблъсъкът с Кларк преди малко така го разстрои, че грабна лъка си и изфуча навътре в гората, без да се замисли. Започна да се успокоява едва след като уби тази птица до потока. Беше добър изстрел — първата му птица, много по-трудно му бе да я улучи, отколкото животните на земята — и перата ѝ бяха идеални за новите стрели, които майстореше, за да ги вземе със себе си, след като двамата с Октавия се отделяха от групата и поемеха по свой път. Когато навлезе на територията на лагера, осъзна, че не е виждал Октавия от началото на сутринта, и усети как го пробожда тревога. Трябваше да провери как е, преди да се отдалечи.
Вече бяха наклали огъня и десетина лица се обърнаха към Белами, когато видяха приближаването му. Никой обаче не се усмихваше. Той премести птицата на другото си рамо, за да им покаже по-добре плячката си. Защо, по дяволите, го гледаха така?
Гневен вик привлече вниманието му към една групичка в другия край на поляната, близо до останките от транспортния кораб. Няколко души се бяха събрали в кръг около нещо на земята. Той рязко си пое въздух, когато падналата фигура се раздвижи.
Тогава я разпозна и объркването му се разрази в ярост, по-силна от всичко, което някога бе изпитвал.
Беше Октавия.
Той захвърли птицата на земята и хукна напред.
— Марш от пътя ми! — изкрещя Белами, докато си проправяше път вътре в кръга.
Октавия лежеше на земята и по бузите ѝ се стичаха сълзи. Греъм и неколцина от аркадийците се бяха надвесили над нея с безумен блясък в очите.
— Махнете се от нея! — изрева Белами, докато тичаше напред.
Но преди да стигне до Октавия, една ръка обви врата му и едва не смаза трахеята му. Белами изхриптя и се огледа трескаво наоколо. Пред него стоеше Уелс със сурово решително изражение.
— Какво, по дяволите? — изломоти Белами. — Разкарай се от пътя ми.
Когато Уелс не помръдна, Белами стисна зъби и скочи към него, но някой от другите го беше хванал за яката и го дръпна назад.
— Махни се от мен! — тросна се Белами и тласна лакътя си назад с такава сила, че човекът, който стоеше зад него, изсумтя и го пусна.
Октавия все още лежеше на земята с разширени от ужас очи. Погледът ѝ се местеше от Белами към Греъм, който се извисяваше над нея.
— Във ваш интерес е да ми кажете какво става, веднага — процеди Белами през стиснати зъби.
— Чух как ти и Кларк говорите за изчезналата аптечка — отговори Уелс с вбесяващо спокойствие. — Никой друг освен Октавия не знаеше за това. Трябва тя да я е взела.
— Нищо не съм взела — проплака Октавия, избърса лицето си с опакото на ръката си и подсмръкна. — Всички са полудели. — Надигна се разтреперана и понечи да пристъпи към Белами.
— Никъде няма да ходиш — изръмжа Греъм, сграбчи я за китката и я дръпна назад.
— Пусни я! — изрева Белами и се хвърли към Греъм, но Уелс застана пред него, а някой друг изви ръката му зад гърба. — Пусни ме! — изкрещя Белами и се замята диво, като се мъчеше да се измъкне, но ръцете, които го стискаха и го държаха на мястото му, бяха прекалено много. — Вижте — продължи Белами, като се опитваше напразно да запази гласа си спокоен, — тя е ранена още от приземяването ни. Наистина ли мислите, че е в състояние да открадне аптечка и да я замъкне някъде извън лагера?
— Вчера беше в състояние да ме проследи в гората — отговори спокойно Уелс. — Изминахме доста голямо разстояние заедно.
Белами се замята срещу ръцете, които го държаха, неспособен да укроти яростта си, когато намекът в думите на Уелс стигна до съзнанието му. Ако този тип беше пипнал сестра му дори с пръст…
— Просто се успокой — продължи Уелс и кимна на едно момче от „Уолдън“, което пристъпи напред с въже в ръце.
— Тогава кажи на тоя мръсник да си свали гадните ръце от сестра ми — сопна се Белами.
Ненадейно отнякъде се приближи Кларк и си проправи път през тълпата.
— Какво става? — попита тя и очите ѝ се разшириха, когато зърна Октавия. — Добре ли си?
Октавия поклати глава. По лицето ѝ се стичаха сълзи.
— Октавия просто трябва да ни каже къде е лекарството — заяви спокойно Уелс, — и ще уредим всичко.
— Не е у мен. — Гласът на Октавия беше станал дрезгав.
— Знаем, че лъжеш — изсъска Греъм. Октавия изскимтя, когато той стисна по-силно китката ѝ, и Белами отново започна да се съпротивлява срещу ръцете, които го държаха. — Така само влошаваш положението.
— Е, как ще постъпиш? — изръмжа Белами към Уелс. — Ще ни държиш и двамата вързани?
— Точно така — отговори Уелс и стисна зъби. — Ще държим Октавия затворена, докато не ни каже къде е скрила аптечката или не намерим доказателства, сочещи към друг заподозрян.