— Бяхме на косъм — мърмореше майка му сама на себе си и крачеше напред-назад. — На косъм… на косъм… на косъм.
— Мамо. Добре ли си? — попита Белами и почувства как паниката му се завръща.
Тя отиде до мивката, която все още беше пълна със съдове, макар че тази сутрин им бяха пуснали вода според графика. Белами не успя да приключи с миенето, преди да дойдат пазачите. Щяха да минат още пет дни, преди да могат да го довършат.
Някъде от коридора се чу слаб звук от сблъсък, последван от смях. Майка му изохка и се огледа из апартамента.
— Върни я в гардероба.
Белами обгърна Октавия с ръка.
— Всичко е наред — възрази той. — Пазачите току-що минаха. Поне известно време няма да се върнат.
Майка му пристъпи напред. Очите ѝ бяха ококорени и изпълнени с ужас.
— Махни я оттук!
— Не — отказа Белами, смъкна се от дивана на земята и застана пред Октавия. — Това дори не бяха пазачите. Просто някой, който си правеше майтап. Още няма нужда да я връщаме вътре.
Октавия изхленчи, но утихна, когато майка им я прикова с безумен поглед.
— О, не, о, не, о, не — мърмореше тя и прокарваше разсеяно ръце през вече разрошената си коса. Облегна гръб на стената и се свлече на пода с рязко тупване.
Белами погледна към Октавия, а после бавно се приближи към майка си и внимателно коленичи до нея.
— Мамо?
В гърдите му се надигна нов страх, различен от този, който беше изпитал по време на проверката. Този страх беше студен и сякаш се надигаше от корема му, превръщаше кръвта му в лед.
— Ти не разбираш — промълви едва чуто майка му, загледана в нещо точно зад главата му. — Те ще ме убият. Теб ще те отведат, а мен ще ме убият.
— Къде ще ме отведат? — попита Белами с треперещ глас.
— Не можеш да имаш и двете — прошепна тя и очите ѝ се разшириха още повече. — Не можеш да имаш и двете. — Примигна и отново прикова поглед в Белами. — Не можеш да имаш и майка, и сестра.
Глава 20
Глас
Глас се изкачи по последното стълбище и зави по коридора към жилището си. Не се тревожеше, че пазачите може да я спрат, задето нарушава вечерния час. Струваше ѝ се, че стъпките ѝ бяха леки като перца, докато се носеше безмълвно по коридора. Вдигна ръка към устните си, по които все още витаеше вкусът от целувката на Люк, и се усмихна.
Часът беше малко след три сутринта — корабът беше празен, осветлението в коридора блестеше мътно като полуздрач. Когато се отдръпна от Люк, изпита почти физическа болка, но знаеше, че не може да рискува майка ѝ да ги хване. Ако заспеше достатъчно бързо, можеше да успее да прилъже съзнанието си, че още е с Люк и топлото му спящо тяло е сгушено до нейното.
Притисна пръст до таблото за отключване на вратата и безшумно влезе вътре.
— Здравей, Глас — долетя гласът на майка ѝ откъм дивана.
Глас ахна и запелтечи:
— Здравей, аз бях… аз…
Помъчи се да намери думи, опитваше се да измисли правдоподобно обяснение защо е излязла навън посред нощ. Но не можеше да излъже — вече не, не и за това.
За един дълъг миг двете останаха безмълвни и макар че не можеше да види изражението на майка си, Глас усещаше объркването и гнева, които излъчваше в мрака.
— Била си с него, нали? — попита най-накрая Соня.
— Да — отговори Глас и изпита облекчение, че най-накрая казва истината. — Мамо, обичам го.
Майка ѝ пристъпи напред и Глас осъзна, че Соня все още е облечена в черна вечерна рокля. По устните ѝ се виждаха очертанията на избледняло червило, а във въздуха се усещаха последните следи от парфюма ѝ.
— А ти къде си била тази вечер? — попита уморено Глас. Предишната година сякаш отново се повтаряше. След като баща ѝ ги напусна, майка ѝ почти спря да се задържа вкъщи — оставаше навън до малките часове на сутринта и понякога спеше през деня. Сега Глас нямаше енергия да се смути или дори да се ядоса на поведението на майка си. Чувстваше единствено лек пристъп на тъга.
Устните на Соня се извиха в отвратително подобие на усмивка.
— Представа нямаш какво направих, за да те спася — беше единственото, което каза. — Трябва да стоиш настрана от това момче.
— Това момче? — потръпна Глас. — Знам, мислиш, че е само…
— Стига толкова! — тросна се майка ѝ. — Не си ли даваш сметка какъв късмет имаш, че изобщо те има? Няма да позволя да умреш заради някакъв уолдънски боклук, който прелъстява момичета от „Феникс“ и после ги изоставя.