— Защо? Точно ти, от всички хора, знаеш какви са рисковете.
— С цялото ми уважение, ти беше този, който убеди Съвета, че ядрената зима е свършила. Ти каза, че е безопасно.
— Да. Достатъчно безопасно за стоте осъдени престъпници, които, така или иначе, щяха да умрат — отговори канцлерът. В гласа му се преплитаха снизходителност и неверие. — Не съм мислил, че е достатъчно безопасно за моя син.
Гневът, който Уелс се опитваше да потисне, избликна и изпепели чувството му за вина. Той разтърси ръце, така че белезниците да задрънчат от ударите в стола.
— Е, сега май съм един от онези престъпници.
— Майка ти не би искала да го правиш, Уелс. Фактът, че обичаше да си мечтае за Земята, не означава, че би желала да се изложиш на опасност.
Уелс се наведе напред, без да обръща внимание на метала, който се заби в плътта му.
— Не го правя заради нея — заяви той и за пръв път, откакто беше седнал, погледна баща си в очите. — Макар да мисля, че щеше да се гордее с мен.
Донякъде беше вярно. Майка му имаше романтична жилка и щеше да се зарадва на готовността на сина си да защити момичето, което обичаше. Стомахът му обаче се сви при мисълта тя да разбере какво наистина бе направил, за да спаси Кларк. Истината щеше да накара подпалването на Райското дърво да изглежда като безобидна шега.
Баща му се втренчи в него.
— Нима ми казваш, че цялото това фиаско е заради онова момиче?
Уелс кимна бавно.
— Аз съм виновен, задето ще я изпратят там долу като лабораторен плъх. Ще се погрижа да получи колкото се може по-голям шанс да оцелее.
За миг канцлерът не продума. Когато проговори, гласът му беше спокоен:
— Няма да е нужно.
Извади някакъв предмет от чекмеджето на бюрото си и го сложи пред сина си. Представляваше метален пръстен, към който имаше прикрепен чип колкото палеца на Уелс.
— В момента слагат такава гривна на всеки един член на експедицията — обясни баща му. — Тези транспондери ще предават данни обратно до кораба, така че да можем да следим местоположението и състоянието на жизнените ви показатели. Веднага щом получим доказателства, че околната среда е гостоприемна, ще започнем реколонизацията. — Насили се да се усмихне мрачно. — Ако всичко мине по план, не след дълго ние, останалите, ще се присъединим към вас и всичко това — посочи той към окованите ръце на Уелс — ще бъде забравено.
Вратата се отвори и един пазач прекрачи прага.
— Време е, сър.
Канцлерът кимна и стражът мина през стаята, за да изправи Уелс на крака.
— Късмет, сине — каза бащата, като се върна към прочутия си рязък тон. — Ако някой може да донесе успех на тази мисия, това си ти.
Протегна ръка да се ръкува с Уелс, но после я остави да увисне, осъзнал грешката си. Китките на единственото му дете все още бяха оковани зад гърба.
Глава 3
Белами
Естествено, онова самодоволно копеле закъсняваше. Белами нетърпеливо затропа с крак, без да се интересува, че ехото кънти из целия свят. Вече никой не идваше тук — всичко ценно беше разграбено преди години. Всяка повърхност беше покрита с боклуци — резервни части за машини с отдавна забравени функции, хартиена валута, безкрайни плетеници от въжета и жици, пропукани екрани и монитори.
Белами усети ръка на рамото си и се завъртя. Приведе се на една страна и вдигна юмруци, за да предпази лицето си.
— Дишай, човек — разнесе се гласът на Колтън. Той включи фенерчето си и насочи лъча право в очите на Белами. Огледа го изпитателно и на дългото му тясно лице се изписа развеселено изражение.
— Защо поиска да се срещнем тук долу? — подсмихна се. — Да не си търсил пещерно порно или счупени компютри? Не че те обвинявам. Ако бях вързан с това, което на „Уолдън“ минава за момиче, сигурно и аз щях да развия някои нездрави навици.
Белами пренебрегна подигравката. Въпреки новата си роля на пазач някогашният му приятел Колтън нямаше шанс с нито едно момиче, все едно на кой кораб се намираше.
— Просто ми кажи какво става, окей? — каза той, като се постара гласът му да звучи небрежно.
Колтън се облегна на стената и се усмихна.
— Не се заблуждавай от униформата, братле. Не съм забравил първото правило на бизнеса. — Протегна ръка. — Давай.
— Ти си този, който се е объркал, Колт. Знаеш, че винаги успявам да направя необходимото. — Потупа джоба, в който държеше чипа, зареден с откраднати точки за порциони. — Сега ми кажи къде е тя.
Пазачът се подсмихна и Белами почувства как нещо в гърдите му се стяга. Откакто арестуваха Октавия, даваше подкупи на Колтън в замяна на информация и тъпакът като че ли изпитваше извратено удоволствие винаги когато можеше да съобщи лоши новини.