— Знаеш ли, трябва да тръгвам — отсече Глас и тръгна припряно към вратата. — Кажи на Люк, че ще се видим по-късно.
— Чакай — провикна се Картър.
Глас не му обърна внимание и сграбчи дръжката, без да се обръща, но преди да отвори, Картър се пресегна над рамото ѝ и се приведе, за да затръшне вратата.
— Пусни ме! — заповяда Глас и се обърна с лице към него.
Усмивката на Картър се разшири. По гърба на момичето плъзнаха студени тръпки.
— Какъв е проблемът? — попита Картър и смъкна ръцете си надолу, за да ги прокара по нейните. — И двамата знаем, че обичаш да се принизяваш, като идваш на „Уолдън“. Не се прави на много придирчива.
— За какво говориш? — сопна се Глас и потръпна, докато се мъчеше безуспешно да се отскубне от хватката му.
Той се намръщи и пръстите му се забиха болезнено в ръцете ѝ.
— Мислиш се за бунтарка, като се влачиш тайно с Люк. Аз обаче съм виждал много момичета от „Феникс“, досущ като теб. Всички сте еднакви.
Все още стискаше едната ѝ ръка, когато протегна свободната си длан и започна да се бори с колана на панталона ѝ.
— Спри! — възкликна Глас, опитваше се да го отблъсне. Обзе я ужас, който бързо се разля из вените ѝ. После настоя по-високо: — Стига! Пусни ме!
— Няма нищо — измърмори Картър, дръпна я по-близо до себе си и изви ръцете ѝ над главата. Глас се помъчи да се отскубне, но той тежеше два пъти повече от нея и тя не успя да избяга. Замята се диво, правеше всичко по силите си да забие коляно в корема му, но беше прикована.
— Не се тревожи. — Картър изпълни ухото ѝ с киселия си дъх. — Люк няма да има нищо против. Дължи ми го, след всичко, което направих за него. Освен това с него споделяме всичко.
Глас отвори уста да изкрещи, но Картър беше приближил тялото си до нейното и се бе притиснал до гърдите ѝ, така че в дробовете ѝ не беше останал никакъв въздух. Пред очите ѝ заиграха черни петна и тя почувства, че губи съзнание.
После вратата се отвори и Картър отскочи назад толкова бързо, че Глас загуби равновесие и падна на пода.
— Глас? — попита Люк и влезе в стаята. — Добре ли си? Какво става?
Глас се опита да си поеме въздух, но преди да отговори, Картър се провикна от дивана, където вече се бе отпуснал в демонстрация на умишлена небрежност:
— Гаджето ти тъкмо ми показваше последния танц от „Феникс“. — Изсумтя. — Мисля, че ѝ трябва малко повече практика.
Люк се опита да улови погледа на Глас, но тя извърна глава. Сърцето ѝ биеше лудо от ярост и подхранен от страха адреналин.
— Съжалявам, че закъснях. Говорих с Бека и Али и се забавих — каза Люк и протегна ръка, за да ѝ помогне да стане. Имаше предвид двама от приятелите си от инженерните части, които открай време се държаха любезно с Глас. — Хей, какво има? — попита тихо той, когато тя не пое ръката му.
След всичко случило се единственото, което искаше, беше да се хвърли в обятията му, да остави топлината на тялото му да убеди нейното, че всичко е наред. Но беше дошла тук с определена цел. Не можеше да му позволи да я утеши.
— Добре ли си? Да отидем ли да поговорим в стаята ми?
Глас хвърли поглед към Картър, призова гнева и омразата си към него да излязат на повърхността, остави кръвта си да кипне. Стана.
— Няма да дойда в стаята ти — каза тя и се насили да вложи в гласа си режеща нотка, която не познаваше. — Никога повече.
— Какво? Какво има? — попита Люк. Подръпна внимателно ръката ѝ, но тя я отскубна. — Глас?
Сърцето я заболя от объркването в гласа му.
— Всичко свърши — отсече тя, шокирана от студенината в гласа си. През тялото ѝ се разпростря странно вцепенение, сякаш нервите ѝ се изключваха, за да я предпазят от скръбта, която щеше да я унищожи. — Наистина ли си мислеше, че ще продължи?
— Глас. — Тонът на Люк беше нисък и напрегнат. — Не съм сигурен за какво говориш, но можем ли да продължим този разговор в стаята ми?
Протегна ръка към нейната, ала тя се отдръпна от докосването му.
— Не.
Престори се, че потръпва от ужас, и погледна настрана, за да не види той сълзите в очите ѝ.
— Не мога да повярвам, че изобщо ти позволих да ме заведеш там.
Люк замълча и Глас не можа да се сдържи — втренчи се в него. Той се взираше в нея с изпълнени с болка очи. От самото начало се тревожеше, че не е достатъчно добър за нея, че е пречка към по-хубавия ѝ живот на „Феникс“. И ето че сега тя използваше същите страхове, които някога опровергаваше, за да го настрои срещу себе си.