— Глас! — възкликна сърдечно Али и погледна към нея. Измина тичешком няколко стъпки и стисна ръцете ѝ в своите. — Чудесно е, че те виждам. Как си?
— Аз… добре съм — изпелтечи тя объркана. Колко от цялата история знаеха? Дали я поздравяваха като бившата на Люк, нахаканото момиче от „Феникс“, което беше разбило сърцето му, или като гаджето на Люк — помилваната престъпница? И в единия, и в другия случай Али се държеше много по-любезно, отколкото Глас заслужаваше.
Бека ѝ отправи бърза усмивка, а после се върна към диаграмите си. Намръщи се, докато завърташе сложен на вид триизмерен образ.
— Къде е Люк? — попита Глас и погледна първо на едната страна, а после на другата. Щом Али и Бека още бяха на пост, той също нямаше да си е у дома.
Ухиленият Али посочи към прозореца.
— Погледни навън.
Глас бавно се обърна. Всеки атом в тялото ѝ се вледени. Вече знаеше какво ще види. Навън се носеха две фигури в космонавтски костюми. Всяка от тях беше завързана с тънка жица към кораба. На гърба им бяха привързани инструменти, а облечените им в ръкавици ръце им помагаха да се движат по пешеходния мост.
Сякаш изпаднала в транс, Глас бавно пристъпи напред и притисна лице до прозореца. С ужас видя как двете фигури си кимват и изчезват под пешеходния мост. Отделът на Люк отговаряше за важни поправки, но когато бяха гаджета миналата година, Люк беше само второстепенен член на екипа. Глас знаеше, че са го повишили, но дори не подозираше, че ще го пуснат толкова скоро на обходи в Космоса.
От мисълта, че го вижда навън и че единственото, което го разделяше от студената празнота на Космоса, беше абсурдно тънката нишка и херметизираният костюм, ѝ се зави свят. Вкопчи се в парапета, за да запази равновесие, и безмълвно се помоли на звездите да го пазят.
Не беше излизала от апартамента от две седмици. Дори и най-широките ѝ дрехи вече не можеха да прикрият издутината, която се беше появила така внезапно, че я стресна. Не беше сигурна докога майка ѝ ще може да ѝ измисля оправдания. Беше спряла да отговаря на съобщенията на приятелите си и накрая те спряха да ѝ ги изпращат — всички освен Уелс, който се опитваше да се свърже с нея всеки ден, без да пропусне нито един.
Глас придърпа списъка си със съобщения, за да прочете отново бележката, която ѝ бе изпратил тази сутрин.
Знам, че е станало нещо, и се надявам да знаеш, че винаги съм насреща, от каквото и да се нуждаеш. Но дори да не ми отговориш (или да не можеш да ми отговориш), ще продължа да ти задръствам списъка с глупавите си дрънканици, защото, каквото и да се е случило, ти все още си най-добрата ми приятелка и никога няма да спра да искам да си при мен.
Останалата част от бележката беше посветена на разочарованието на Уелс от офицерското обучение и накрая на няколко пъти споменаваше нещо неясно, свързано с Кларк. Глас се надяваше, че проблемът не е сериозен — Кларк трябваше да осъзнае каква късметлийка е. Нямаше да намери по-добро и по-умно момче на целия „Феникс“. Макар че честта да бъде най-доброто и най-умното момче в цялата Колония принадлежеше на Люк. Люк, който вече не беше част от живота ѝ.
Единственото, което ѝ помагаше да запази разсъдъка си, беше съществото, което растеше в нея. Глас слагаше ръка на корема си и говореше шепнешком на бебето. Постоянно повтаряше на сина си — по някаква причина бе сигурна, че е момче, — че го обича.
Някой ненадейно почука на вратата и Глас побърза да стане — искаше да се втурне в спалнята си и да се заключи. Тримата пазачи обаче вече се бяха втурнали вътре.
— Глас Соренсън — изръмжа единият и очите му се стрелнаха към корема ѝ. Издутината беше очевидна. — Арестувана сте за нарушаване на Доктрината Гея.
— Моля ви, нека обясня — прошепна Глас и изохка, когато я заля паника. Струваше ѝ се, че се дави. Стаята се въртеше и беше трудно да прецени кои от думите излизат от устата ѝ и кои трескаво се стрелкат през мозъка ѝ.
Само след секунда един от пазачите вече я беше сграбчил за ръцете и изви китките зад гърба ѝ, а друг ги окова с белезници.
— Не — изхлипа Глас. — Моля ви. Стана случайно.
Притисна крака към пода, но нямаше полза. Пазачите я повлякоха грубо през стаята.