Мърморенето секна, щом гласът на Октавия се пречупи:
— Докато бяхме в Колонията, и през ум не ми мина, че наранявам някого. Когато крадях лекарствата, просто ми се струваше, че така получавам това, което заслужавам. Мислех, че всеки заслужава възможността да заспива нощем. Да се събуди, без да изпитва чувството, че кошмарите са оставили белези в главата му.
Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Когато ги отвори, Белами видя, че в тях проблясват сълзи.
— Бях такава егоистка, толкова се страхувах. Но не исках Талия да пострада — нито тя, нито някой друг.
Обърна се към Кларк и преглътна риданието, което се надигаше в гърлото ѝ.
— Съжалявам. Знам, че не заслужавам прошката ви. Мога само да помоля да ми дадете възможност да започна отначало.
Вдигна брадичка и започна да оглежда кръга, докато не зърна Белами. Усмихна му се леко.
— Точно както искат всички други тук. Знам, че мнозина от нас са направили неща, с които не се гордеят, но ни дадоха шанс за ново начало. Знам, че едва не развалих всичко за много от вас, но бих искала да започна отначало — да стана по-добър човек, да помогна да превърнем Земята в света, които искаме да бъде.
Сърцето на Белами щеше да се пръсне от гордост. Сълзите започваха да замъгляват очите му, макар че ако някой му го кажеше, щеше да го припише на дима. Животът на сестра му беше изпълнен със страдания и трудности още от самото начало. Октавия беше допуснала грешки — и двамата бяха допуснали грешки, — но все пак беше успяла да запази смелостта и силата си.
За миг никой не проговори. Дори пращенето на огъня заглъхна, сякаш самата Земя бе затаила дъх. После обаче гласът на Греъм разцепи мълчанието със силата на изстрел:
— Това са глупости.
Белами настръхна и през тялото му премина гняв, но стисна зъби. Разбира се, че Греъм щеше да се държи като абсолютно копеле, но това не означаваше, че останалите не са се трогнали от речта на Октавия. Вместо подигравателни подсмихвания или неодобрителен шепот обаче думите на Греъм предизвикаха вълна на одобрение, която бързо прерасна в крясъци. Той огледа кръга и продължи:
— Защо да се пребиваме от работа по цял ден, да сечем дърва, да носим вода, да правим всичко необходимо, за да останем живи, само за да може една живееща в самозаблуда наркоманка да ни тъпче? Това е все едно да…
— Добре, стига! — прекъсна го Белами и хвърли поглед към Октавия. Долната ѝ устна се беше разтреперила, а очите ѝ се стрелкаха покрай огъня. — Разбрахме те. Но тук има още деветдесет и четирима души и всеки от тях има свое мнение по въпроса. Няма нужда ти да им казваш какво да мислят.
— Аз съм съгласна с Греъм — провикна се момичешки глас. Белами се обърна и видя момиче от „Уолдън“ с къса коса, което гледаше гневно към Октавия. — Всички ние живяхме адски зле в Колонията, но никой друг не е започнал да краде. — Присви очи. — Кой знае какво ще открадне следващия път.
— Моля всички да се успокоят. — Кларк се беше изправила. — Тя се извини. Трябва да ѝ дадем втори шанс.
Белами я погледна изненадано и зачака да изпита прилив на негодувание. Все пак Кларк беше тази, която обвини Октавия. Докато я гледаше обаче, почувства единствено благодарност.
— Не. — Гласът на Греъм беше суров. Той огледа кръга и очите му блеснаха не само с отражението на светлината на огъня. Обърна се към Уелс, който все още стоеше до Кларк: — Това, което каза, беше вярно. Трябва да има някакъв ред, иначе не ни остава никакъв проклет шанс да оцелеем.
— И така, какво препоръчваш? — попита Уелс.
Греъм се усмихна и Белами се почувства така, сякаш някой беше полял гърба му с ледена вода. Погледна заплашително Греъм, забърза към Октавия и я обгърна с ръка.
— Всичко ще се оправи — прошепна.
— Съжалявам — обърна се Греъм към Белами и Октавия, — но нямаме друг избор. Тя изложи живота на Талия на опасност. Не можем да рискуваме. Октавия трябва да умре.
— Какво? — изломоти Белами. — Ти луд ли си?
Обърна глава първо наляво, а после надясно. Очакваше да види море от отвратени лица, също като неговото. Макар няколко души да гледаха Греъм стъписано, имаше и такива, които кимаха.
Белами застана закрилнически пред Октавия, която трепереше неудържимо. Беше готов да изгори проклетата планета, така че да захруска, преди да позволи някой да се приближи до сестра му.
— Дали да не гласуваме? — вдигна брадичка Греъм и кимна към Уелс. — Нали ти беше човекът, който с такова въодушевление искаше да върнем на земята демокрацията. Струва ми се честно.