Въздъхна, облегна се назад и затвори очи. Зачуди се кога ли Кларк ще престане да бъде последният човек, за когото си мислеше, преди да заспи.
Глава 26
Кларк
Антибиотиците действаха. Макар че не бяха минали дори няколко часа, откакто Кларк влетя в палатката, стиснала аптечката под мишница, температурата на Талия вече беше спаднала и мисълта ѝ беше значително по-ясна в сравнение с предишните дни.
Кларк седна на ръба на леглото на приятелката си и видя как клепачите ѝ трепват, а очите ѝ се отварят.
— Добре дошла — каза Кларк и се усмихна. — Как се чувстваш?
Погледът на Талия обиколи празната палатка, а после се вдигна към този на Кларк.
— Това не е раят, нали?
Кларк поклати глава.
— Боже, надявам се, че не.
— Добре. Защото винаги съм мислила, че там ще има момчета — момчета, които не използват ограниченията за водата като оправдание да не се къпят. — Успя да се усмихне. — Да не би докато съм спала, някой да е конструирал първия душ на Земята?
— Не. Не си пропуснала много.
— Не знам защо, но ми е трудно да го повярвам — отвърна Талия и надигна рамене в опит да седне в леглото, само че простена и се свлече обратно. Кларк внимателно постави зад нея навито одеяло. — Благодаря — измърмори Талия и за миг се загледа в Кларк, преди отново да проговори: — Е, добре, какво има?
Кларк я погледна с озадачена усмивка.
— Нищо! Просто съм толкова щастлива, че се чувстваш по-добре.
— Стига, моля те. Не можеш да скриеш нищо от мен. Знаеш, че винаги успявам да изтръгна тайните ти — пошегува се Талия. — Можеш да започнеш, като ми кажеш къде намери аптечката.
— Октавия я беше скрила — обясни Кларк и бързо разказа на Талия за случилото се. — Двамата с Белами си тръгват утре — довърши тя. — Това е част от сделката, която Уелс сключи с всички. Знам, че звучи налудничаво, но наистина ми се стори, че ще я нападнат. — Поклати глава. — Ако не се беше намесил Уелс, не съм сигурна какво щеше да се случи.
Талия се взираше в Кларк със странно изражение.
— Какво? — попита Кларк.
— Нищо, просто… това е първият път, в който те чувам да изричаш името му, без да изглеждаш така, сякаш искаш да пробиеш дупка в някоя стена.
— Вярно е — призна с усмивка Кларк. Предполагаше, че чувствата ѝ са се променили — или поне са започнали да се променят.
— Следователно?
Кларк започна да премята шишенцата с лекарства между пръстите си. Преди малко не искаше да казва на Талия за случилото се в гората, в случай че приятелката ѝ се почувстваше виновна — все пак Кларк беше отишла там, за да потърси растения, които да ѝ помогнат, и едва не се уби.
— Има още нещо, което не ти споделих. Преди не изглеждаше важно — когато беше толкова болна. Но…
Пое си въздух и разказа накратко на Талия как Уелс я спаси от руините.
— Значи те е проследил през целия път дотам?
Кларк кимна.
— Странното е, че докато висях на онзи ръб, убедена, че ще умра, той беше единственият човек, за когото си мислех. И когато дойде, дори не се ядосах, че ме е проследил. Просто бях облекчена, че ме обича достатъчно, за да тръгне след мен въпреки ужасните неща, които му наговорих.
— Той те обича. Нищо, което правиш и казваш, не може да промени този факт.
— Знам — съгласи се Кларк и затвори очи, макар че се боеше от образите, които знаеше, че ще изникнат от сенките. — Мисля, че дори когато бяхме затворени и ти казах, че искам да видя как органите му експлодират в Космоса, една част от мен още го обичаше. И от това болеше още повече.
Талия я гледаше със смесица от съжаление и разбиране.
— Време е да спреш да се наказваш, Кларк.
— Имаш предвид да спра да наказвам него.
— Не. Имам предвид, че е време да спреш да се наказваш, задето го обичаш. Това не е предателство към родителите ти.
Кларк се вцепени.
— Ти не ги познаваше. Нямаш представа какво щяха да си помислят.
— Знам, че са искали това, което е най-добро за теб. Били са готови да направят нещо, за което са знаели, че е грешно, за да те спасят. — Направи пауза. — Също като Уелс.
Кларк въздъхна, подви крака под себе си и седна на леглото на Талия точно така, както правеше някога в килията им.
— Може би си права. Не знам дали мога да се съпротивлявам повече. Много е изтощително да го мразя.