— Трябва да говориш с него.
Кларк кимна.
— Ще говоря.
— Не, имам предвид точно сега. — Очите на Талия блестяха от въодушевление. — Иди и говори с него.
— Какво? Късно е.
— Сигурна съм, че лежи буден и мисли за теб…
Кларк изпъна крака изпод тялото си и стана.
— Добре — каза тя, — щом това е начинът да те накарам да млъкнеш и да си починеш.
Прекоси палатката и закачливо завъртя очи към приятелката си, преди да дръпне платнището. Излезе на поляната и се спря. Чудеше се дали не допуска грешка.
Но беше късно да се върне назад. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, сякаш притежаваше собствена воля, и изпращаше трескаво съобщение през тъмнината до Уелс: „Идвам“.
Глава 27
Уелс
Уелс се взираше нагоре в небето. Открай време не се чувстваше удобно в претъпкани палатки, а след случилото се тази вечер мисълта да спи сред хората, които бяха готови да разкъсат Октавия на части, беше непоносима. Въпреки студа му харесваше да се унася, загледан в същите звезди, които бе виждал от леглото си у дома. Обичаше онези мигове, в които луната изчезваше зад облак и ставаше прекалено тъмно, за да види очертанията на дърветата. Небето сякаш се протягаше чак до тревата и създаваше впечатлението, че не са на Земята, а обратно между звездите. Винаги изпитваше лека болка, когато сутрин отвореше очи и видеше, че звездите са изчезнали.
Но тази нощ дори небето не беше достатъчно, за да успокои ума на Уелс. Той се надигна и седна. Потръпна, докато измъкваше одеялото си от разпръснатите наоколо камъни и клонки, на които се бе закачило. Шепот в клоните на едно близко дърво привлече вниманието му и той се надигна и проточи врат, за да види източника му по-добре.
Зърна удивено как дървото, на което от кацането им досега не беше разцъфнал нито един цвят, сега се разтваря. Пъпки, които не беше забелязал преди, се разпукаха в блестящи розови цветчета, като пръсти, които посягат към някого в тъмното. Бяха красиви. Уелс се надигна на пръсти, протегна ръце над главата си и хвана едно стъбло.
— Уелс?
Той рязко се обърна и видя Кларк, застанала на няколко метра от него.
— Какво правиш?
Канеше се да я попита същото, но вместо това мълчаливо се запъти към нея и пъхна цветчето в ръката ѝ. Тя впери поглед в него и за миг Уелс се уплаши, че грубо ще му го тикне обратно в ръката. За негова изненада и облекчение обаче, тя погледна към него и се усмихна.
— Благодаря.
— За нищо.
За миг двамата останаха загледани един в друг.
— И ти ли не можа да заспиш? — попита той и тя поклати глава.
Уелс седна на оголения корен на едно дърво, който стигаше точно за двама души, и ѝ направи знак да седне до него.
След миг тя се подчини, но остави помежду им тънка ивица празно пространство.
— Как е Талия? — попита той.
— Много по-добре. Толкова съм благодарна, че Октавия си призна. — Кларк погледна надолу и прокара пръст по цветчето. — Просто не мога да повярвам, че утре си тръгват.
В гласа ѝ се долавяше нотка на съжаление, от която стомахът на Уелс се сви.
— Мислех, че ще се зарадваш, задето Октавия си отива, след всичко, което преживя заради нея.
За миг Кларк остана безмълвна.
— Добрите хора могат да допускат грешки — изрече бавно тя. Вдигна глава и погледът ѝ срещна този на Уелс. — Това не означава, че трябва да спреш да ги обичаш.
За един дълъг миг единственото, което можеха да чуят, бе шумоленето на вятъра в листата. Тишината се изпълваше с всички думи, останали неизречени. С извиненията, които изобщо не можеха да изразят скръбта му.
Процесът на двамата най-известни учени на „Феникс“ се превърна в събитието на годината. В залата на Съвета се бяха събрали повече хора, отколкото някога бяха идвали на лекция или на което и да било друго събитие, с изключение на Възпоменателната церемония.
Уелс обаче не обръщаше почти никакво внимание на публиката. Отвращението, което изпитваше от болното им любопитство — като римляни, очакващи жадно кръвопролитието в Колизея, — изчезна в мига, в който очите му се спряха на момичето, седнало само на предния ред. Не беше виждал Кларк от нощта, в която тя му се довери и му разказа за изследванията на родителите си. Тогава Уелс каза на баща си, който внимателно претегли информацията. Както очакваше Уелс, канцлерът не знаеше нищо за експериментите и незабавно започна разследване. То обаче прие ужасен обрат, който Уелс не очакваше, и сега Съветът щеше да повдигне срещу родителите на Кларк обвинения в криминална дейност. Ужасѐн и изпълнен с вина, през последната седмица Уелс трескаво се опитваше да намери Кларк, но пороят му от съобщения не получи нито един отговор, а когато отиде в апартамента ѝ, го завари отцепен от пазачи.