Някой простена и Белами се втурна вътре, за да намери майка си на пода насред локва лепкава кръв. До нея лежеше нож.
Белами простена и се втурна към нея, разтърси трескаво рамото ѝ.
— Мамо! — изкрещя той. — Събуди се. Мамо!
Но тя имаше сили само да помръдне миглите си и да издаде последен немощен стон. Белами скочи на крака и ахна, осъзнал, че коленете на панталоните му са пропити с кръв. Трябваше да намери някого. Трябваше да доведе помощ.
Втурна се обратно в главната стая и тъкмо когато щеше да хукне да повика някой от пазачите, някакъв шум го накара да се закове на място. Очите му се спряха върху гардероба, който бе леко открехнат, и в пролуката между вратата и стената се промъкна тънка сянка. Той направи няколко крачки към нея и от гардероба се подаде малко, обляно в сълзи лице.
— Добре ли си? — прошепна той на сестра си и посегна да улови ръката ѝ. — Ела.
Тя обаче се дръпна обратно в мрака разтреперана. Страхът на Белами за майка му се стопи, докато се взираше в дребничкото момиченце, на което тя беше вдъхнала ужас от мисълта да излезе на светло.
— Ела, Октавия — изрече мило той и сестра му бавно, колебливо подаде отново глава навън.
Най-накрая малката изтопурка от гардероба и огледа стаята с разширени очи.
— Ела — прикани я Белами и вдигна от пода на гардероба червената лента, която ѝ беше подарил. Завърза я на тъмните ѝ къдрици, като се стараеше да наподоби панделка. — Много си хубава.
Хвана я за ръката и сърцето му се изпълни с любов, когато пръстчетата ѝ се обвиха около неговите. Заведе я в спалнята на майка им, вдигна я на леглото и се сви до нея, като се молеше да не чуе повече звуци от кухнята.
Двамата седяха на леглото и чакаха тихо, докато стенанията на майка им най-после спряха и остана само тишина.
— Всичко е наред, О — каза Белами и притисна сестричката си до гърдите си. — Всичко е наред. Никога вече няма да се налага да се криеш.
Когато опашката на кометата започна да избледнява в мрака, Белами забърза надолу по хълма — искаше да се върне обратно, преди Октавия да се събуди и да разбере, че го няма. Когато стигна до завоя и потърси с поглед познатата група палатки обаче, единственото, което видя, бяха пламъци.
Целият лагер гореше.
Белами се закова на място и изохка, когато дробовете му поеха първата глътка изпълнен с дим въздух. За миг единственото, което можеше да види, бяха огньове и сенки, но после започнаха да изплуват форми. Във всички посоки тичаха фигури — някои се изсипваха на талази от горящите палатки, а други бързаха към дърветата.
Докато тичаше към одеялата им, докато очите му се мъчеха да пробият мрака и да открият спящия силует на сестра му, го беше обладала само една мисъл. Ужасеният възел в стомаха му му подсказа това, което вече знаеше. Октавия я нямаше.
Той извика името ѝ, като се озърташе във всички посоки и се молеше тя да му отговори от края на поляната, от някое безопасно място.
— Октавия! — изкрещя отново той и се огледа диво наоколо, като присвиваше очи, за да вижда през дима. „Не се паникьосвай“ — заповяда си, но нямаше полза. Пламъците разкъсваха мрака, а Октавия никъде я нямаше.
Белами се беше върнал от мястото, където съзерцаваше рая, за да се озове в бездните на ада.
Глава 30
Кларк
За известно време — минути, часове, Кларк не беше сигурна — единственото, което можеше да чуе, беше биенето на сърцата им, шепота на дъха им, който се смесваше. После един вик си проби път над поляната и ги раздели. Кларк и Уелс скочиха на крака и тя се вкопчи в ръката му, за да запази равновесие, докато светът се връщаше пред очите ѝ на ужасяващ фокус.
Уелс я сграбчи за ръката и двамата хукнаха обратно към поляната. Кларк дочу още писъци, но нито един не беше така страховит като рева и пращенето, от които всеки нерв в тялото ѝ се напрегна.
Пламъци се издигаха от палатките, някои от които вече се бяха срутили на тлеещи купчини, като труповете по някакво древно бойно поле. Обгърнати в сенки фигури се втурнаха към убежището на гората, преследвани от филизи жадни пламъци.
„Талия“ — помисли си ужасена Кларк и се затича напред. Приятелката ѝ беше прекалено слаба, за да излезе сама от болничната палатка.