Устните на Лили се движеха, но от тях не излизаше звук. Кларк се наведе напред и ѝ се усмихна леко.
— Съжалявам, не успях да разбера това, Лил.
Наведе глава, така че ухото ѝ се приближи до устата на Лили.
— Какво каза?
Отначало можеше само да усети безмълвната струя въздух по кожата си, сякаш в дробовете на Лили не беше останал достатъчно въздух, за да изтласка думите от устата ѝ. После обаче от напуканите ѝ устни се изтръгна слабо стенание.
— Донесе ли го?
Кларк вдигна глава и погледна в кафявите, изпълнени с паника очи на приятелката си. Кимна бавно.
— Сега. — Думата беше едва доловима.
— Не — възрази Кларк. Гласът ѝ трепереше. — Много е рано. — Примигна, за да прогони сълзите, които бяха започнали да изпълват очите ѝ. — Все още можеш да се оправиш — продължи тя, но думите ѝ прозвучаха неубедително дори за нея самата.
Лицето на Лили се изкриви от болка и Кларк посегна към ръката ѝ.
— Моля те — настоя Лили с дрезгав глас.
— Съжалявам. — Кларк нежно стисна крехката ръка на Лили и сълзите потекоха по бузите ѝ. — Не мога.
Очите на Лили се разшириха и Кларк рязко си пое въздух.
— Лил?
Лили обаче мълчеше, загледана в нещо, което бе видимо само за нея. Нещо, което изпълваше очите ѝ с ужас. Физическата болка, разтърсваща тялото ѝ, беше ужасна — Кларк го знаеше. Но халюцинациите, демоните, които бяха до нея във всеки един момент, без да се отделят от леглото ѝ, бяха още по-страшни.
— Стига…
Кларк затвори очи. Вината и разкаянието, които изпитваше, не можеха да се сравнят с болката на Лили. Би било егоистично да позволи на собствения си страх да ѝ попречи да даде на приятелката си покоя, който желаеше — отдиха от болката, който заслужаваше.
Цялото ѝ тяло трепереше толкова силно, че едва успя да извади шишенцето от джоба си. Още по-трудно ѝ бе да напълни спринцовката. Застана до леглото и стисна ръката на Лили, докато междувременно постави иглата над вената ѝ.
— Приятни сънища, Лили — прошепна тя.
Лили кимна и ѝ подари усмивка, за която Кларк знаеше, че ще се запечата в съзнанието ѝ до края на живота ѝ.
— Благодаря ти.
Кларк продължи да държи ръката на Лили за няколко минути, докато приятелката ѝ се унесе. После стана и притисна пръсти към още топлия ѝ врат, търсейки пулс.
Лили си беше отишла.
Кларк се свлече задъхана на влажната земя. Дробовете ѝ отчаяно се стремяха към хладния въздух. После се обърна на една страна. През сълзите, замъглили очите ѝ, различи човешките фигури, събрани около нея. Тъмните им силуети без лица бяха неподвижни и тихи.
Най-добрата ѝ приятелка, единственият човек, който наистина я познаваше, който знаеше какво е сторила на Лили и все пак я обичаше. Талия ѝ заръча тази нощ да оправи нещата с Уелс — а после Уелс задържа Кларк на мястото ѝ, докато двамата гледаха как Талия умира.
— Съжалявам, Кларк — повтаряше Уелс и протягаше ръка към нея.
Тя я отблъсна.
— Не мога да повярвам — изрече. Гласът ѝ беше студен и тих. В гърдите ѝ се надигаше ярост, сякаш в нея бушуваха пламъци, които само се нуждаеха от ярост и скръб, за да избухнат в нажежен пъкъл.
— В никакъв случай нямаше да оцелееш — заекна Уелс. — Аз просто… не можех да те пусна да отидеш. Щеше да загинеш.
— И вместо това остави Талия да умре. Защото ти си този, който има право да решава кой да живее и кой да умре.
Уелс се опита да възрази, но тя продължи, разтреперана от бяс:
— Това, което се случи тази нощ, беше грешка. Ти унищожаваш всичко, до което се докоснеш.
— Кларк, моля те, аз…
Но тя просто стана, изтърси пепелта от дрехите си и влезе в гората, без да поглежда назад.
В дробовете на всички тях имаше пепел, а в очите — сълзи. Уелс обаче имаше кръв по ръцете си.
Глава 31
Глас
— Ще ти подаря пръстен веднага щом намеря на пункта на Обмяна — обърна се Люк към Глас. Ръката му обгръщаше кръста ѝ и той я водеше през претъпканите коридори обратно към „Феникс“.
Повечето от хората, които се бяха събрали да видят кометата, се бяха отправили обратно към жилищните части на долните палуби и придвижването към пешеходния мост беше затруднено. Глас обаче едва забелязваше в коя посока вървят. Сърцето ѝ все още туптеше от радост и тя трепереше, вкопчена здраво в ръката на Люк.