Дрехите на Едит бяха нахвърляни безредно по пода при леглото с нехайно отметнати завивки — тя лежеше на изгладения бял чаршаф, гола и лъскава от светлината. В разголената си отпуснатост тялото й бе някак вяло и разпътно и блестеше като бледо злато. Уилям се приближи още малко до леглото. Едит спеше непробудно, но от светлината се създаваше впечатлението, че леко отворените й уста изричат безмълвно думи на страст и любов. Уилям стоя и я гледа дълго. Усещаше смътно съжаление, неволно приятелство и познато уважение, освен това усещаше и уморена тъга, понеже знаеше, че и да гледа Едит, това няма да пробуди у него болезненото желание, каквото е изпитвал навремето, знаеше и че никога вече няма да се развълнува, както се е вълнувал преди от присъствието й. Тъгата го поотпусна и след като зави внимателно Едит, той угаси осветлението и легна до нея.
На другата сутрин Едит беше болна и уморена и прекара деня в стаята си. Уилям почисти къщата и се погрижи за дъщеря си. В понеделник видя Ломакс и го заговори с топлина, останала от нощта на празненството, Ломакс му отвърна с ирония, която беше като студен гняв, и нито онзи ден, нито някога след него отвори дума за празненството. Сякаш беше открил враждебност, която го държи настрани от Стоунър и с която не иска да се разделя.
Както се бе опасявал и Уилям, не след дълго къщата се оказа почти съсипващо финансово бреме. Той уж разпределяше доста внимателно заплатата си, а в края на месеца все нямаше пари и запасите, които бе заделил от преподаването през лятото, се топяха все повече. Първата година, след като се сдобиха с къщата, Стоунър пропусна две от вноските, които трябваше да изплати на бащата на Едит, и получи хладно и строго писмо със съвети да си разчита разумно средствата.
Въпреки това започна да изпитва радост, че притежава нещо, и успокоение, каквото не беше очаквал. Кабинетът му беше на първия етаж, до всекидневната, с висок северен прозорец, през деня в помещението проникваше мека светлина, а дървената ламперия проблясваше с богатството на времето. Стоунър намери в мазето цял куп дъски, които под пораженията на прахта и мухъла съответстваха на ламперията в стаята. Почисти ги и скова библиотеки, за да бъде заобиколен от книгите си, в магазин за мебели втора ръка намери паянтови столове, кушетка и допотопно писалище, за които плати няколко долара и които поправя седмици наред.
Докато работеше по стаята и тя малко по малко придобиваше вид, си даде сметка, че без да го осъзнава, от дълги години е носил като срамна тайна дълбоко в себе си един образ, образ, който уж беше на къща, но всъщност бе на самия него. И така, докато стягаше кабинета, се опитваше да даде определение на самия себе си. Докато търкаше с шкурка старите дъски, от които да скове библиотеки, и гледаше как грапавините по повърхността изчезват, как сивите поражения на времето падат люспа по люспа и отдолу изниква истинското дърво, накрая достигнало чистота на строежа и текстурата — докато поправяше мебелите и ги редеше в стаята, Стоунър всъщност придаваше бавно форма не на друго, а на самия себе си, подреждаше себе си, правеше възможен себе си.
И така, въпреки че редовно го притискаха задължения и оскъдица, следващите няколко години бяха щастливи и като цяло Стоунър живееше, както бе мечтал като млад докторант и след като се бе оженил. Противно на надеждите му Едит не участваше в голяма част от живота му, всъщност те сякаш бяха навлезли в дълго примирие, което приличаше на задънена улица. Почти през цялото време живееха всеки своя живот, Едит поддържаше в безупречен вид къщата, където рядко се отбиваше някой. Когато не метеше, не бършеше прах, не переше и не лъскаше, тя си стоеше в стаята и явно бе доволна от това. Никога не влизаше в кабинета на Уилям, той сякаш не съществуваше за нея.
Уилям и досега се грижеше почти сам за дъщеря им. Следобед, щом се прибереше от университета, взимаше Грейс от стаята горе, която бяха преоборудвали в детска, и я водеше да си играе в кабинета, докато той работи. Момиченцето се забавляваше кротко и щастливо на пода, доволно, че е само. От време на време Уилям говореше на Грейс, а тя спираше и го поглеждаше бавно, вглъбено и радостно.