— Възможно е да е заради това — съгласи се замислен Стоунър. Въздъхна и стана от стола. — Вероятно е твърде рано да съм загрижен. Просто исках да проверя при теб.
Най-неочаквано Ломакс заговори с глас, напрегнат и едва ли не разтреперан от сдържан гняв:
— Ще се убедиш, че е много добър студент. Уверявам те, ще се убедиш, че е отличен студент.
Стоунър го изгледа, свъсен озадачено. После кимна и излезе от стаята.
Семинарът се провеждаше веднъж седмично. Първите няколко пъти Уокър се намесваше с въпроси и забележки, толкова далеч от темата, че Стоунър се видя в чудо — не знаеше как да ги възприема. Не след дълго самите студенти посрещаха със смях въпросите и изявленията на Уокър или просто не им обръщаха внимание и след няколко седмици той престана да се обажда, седеше с каменно възмущение и вид на засегната почтеност, докато семинарът кипеше край него. Стоунър си помисли, че е щяло да бъде забавно, ако във възмущението и негодуванието на Уокър нямаше нещо толкова разголено.
Но въпреки Уокър семинарът беше успешен, един от най-добрите, провеждани някога от Стоунър. Почти от самото начало темата с нейния подтекст запали студентите и всички те изпитваха чувството за откривателство, което те обзема всеки път, доловиш ли, че разглежданата тема е ядро на нещо по-голямо, усетиш ли остро, че ако продължиш да изследваш темата, тя ще те отведе… къде, не знае никой. Семинарът се организираше сам, студентите се увлякоха дотолкова, че Стоунър просто стана един от тях и започна да копае не по-малко усърдно. Дори слушателката — младата преподавателка, дошла в Колумбия, докато завърши дисертацията си, — попита дали може и тя да напише доклад, понеже според нея се била натъкнала на нещо, което би могло да е ценно и за другите. Казваше се Катрин Дрискол и наближаваше трийсетте. Стоунър всъщност не я беше забелязвал изобщо, докато тя не дойде да поговори след лекциите с него за доклада и да го попита дали не иска да прочете дисертацията й, след като тя я напише. Той отговори, че с удоволствие ще чуе доклада й и ще се радва да прегледа дисертацията.
Докладите бяха предвидени за втората половина на семестъра, след коледната ваканция. Уокър трябваше да прочете своя, озаглавен „Елинизмът и средновековната латинска традиция“, в самото начало, но той все протакаше, като обясняваше на Стоунър, че се затруднявал да набави нужните книги, понеже ги нямало в университетската библиотека.
Бяха се разбрали, тъй като е само слушателка, госпожица Дрискол да прочете доклада си след студентите, но в последния ден, предвиден от Стоунър за докладите, половин месец преди края на семестъра Уокър пак се примоли да му отпуснат още една седмица, понеже бил болен, имал проблеми с очите и една от книгите, изписана от друга библиотека, още не била пристигнала. Затова госпожица Дрискол прочете доклада си в деня, освободен след измъкването на Уокър.
Казваше се „Донат и ренесансовата трагедия“. Младата жена бе насочила вниманието си към Шекспир и как той е използвал традициите на Донат, традиции, упорито съхранили се в граматиките и учебниците на Средновековието. Няколко минути след като тя започна, Стоунър вече знаеше, че докладът ще е добър, и заслуша с вълнение, каквото не го беше обземало отдавна. След като госпожица Дрискол приключи и студентите обсъдиха доклада, Стоунър я задържа за малко, докато другите излизаха от аудиторията.
— Госпожице Дрискол, искам само да ви кажа, че… — Той замълча и за миг го плисна вълна от притеснение и смущение. Тя го гледаше с големите си тъмни очи изчаквателно, лицето й бе съвсем бяло до строгата черна рамка на косата, опъната назад и прибрана на малък кок на тила. Той продължи: — Искам само да кажа, че докладът ви е най-добрият по темата, който знам, и съм ви признателен, че сама поискахте да го прочетете.
Тя не отговори. Лицето й не се промени, но за миг на Стоунър му се стори, че е ядосана: в очите й проблесна нещо яростно. После младата жена пламна до червено и наведе глава — дали от гняв, дали от признателност, Стоунър не знаеше, — и се отдалечи бързо. Стоунър излезе бавно от помещението, разтревожен и озадачен, притеснен, че какъвто е недодялан, може би я е обидил по някакъв начин.
Беше предупредил възможно най-внимателно Уокър, че ако иска да получи кредити за курса, трябва да представи следващата сряда доклада си, и както и очакваше, Уокър се ядоса хладно, но без да обижда, повтори различните обстоятелства и спънки, които са го забавили, и увери Стоунър, че е излишно да се притеснява и докладът е почти готов.