— Да, господине? — каза младежът.
— Имате ли някакво обяснение? — попита тихо Стоунър.
Върху кръглото лице на Уокър се появи обидена изненада.
— В какъв смисъл, господине?
— Много ви моля, господин Уокър — рече уморено Стоунър. — Денят беше тежък, и двамата нямаме сили. Имате ли някакво обяснение за изпълнението си днес следобед?
— Сигурен съм, господине, че не съм искал да обидя никого. — Той свали очилата си и ги изтри бързо, Стоунър отново бе поразен от разголената уязвимост на лицето му. — Казах, че забележките ми не са лични. Ако има засегнати чувства, с най-голямо удоволствие ще обясня на младата дама, че…
— Господин Уокър — прекъсна го Стоунър. — Знаете, че не това е най-важното.
— Да не би младата дама да ви се е оплакала? — попита Уокър. Докато си слагаше отново очилата, пръстите му трепереха. Вече с тях върху лицето му все пак се появи гневна бръчка. — Наистина, господине, оплакването на студентка, чиито чувства са били засегнати, не бива да…
— Господин Уокър! — Стоунър чу, че неволно е повишил тон. Пое си дълбоко въздух. — Това няма нищо общо с младата дама, с мен или с каквото и да било, освен вашето представление. Още чакам обяснението, което сте длъжен да дадете.
— В такъв случай се опасявам, господине, че изобщо не разбирам. Освен ако…
— Освен ако какво, господин Уокър?
— Освен ако не става въпрос просто за несъгласие — отвърна младежът. — Разбирам, че схващанията ми не съвпадат с вашите, но винаги съм смятал, че несъгласието е здравословно. Предполагах, че сте достатъчно зрял да…
— Няма да допусна да увъртате — прекъсна го Стоунър. Гласът му беше студен и делови. — И така. Каква беше темата, която получихте за семинара?
— Ядосан сте — каза Уокър.
— Да, ядосан съм. Каква беше темата, която получихте за семинара?
Уокър започна да се държи сковано официално и учтиво.
— Темата ми, господине, беше „Елинизмът и средновековната латинска традиция“.
— И кога завършихте доклада, господин Уокър?
— Преди два дни. Както вече ви обясних, бях на път да приключа преди половин месец, но една книга, която бях поръчал от друга библиотека, се получи чак…
— Господин Уокър, щом сте били на път да приключите преди половин месец, как е станало така, че се опирате изцяло на доклада на госпожица Дрискол, който тя прочете преди седмица?
— В последния момент внесох доста поправки, господине. — В гласа му прозвуча силна ирония. — Предположих, че е позволено. И от време на време наистина се отклонявах от текста. Забелязах, че и други студенти го правят, и си помислих, че тази привилегия ще бъде позволена и на мен.
Стоунър едвам се пребори с почти истеричното си желание да прихне.
— Господин Уокър, бихте ли ми обяснили какво общо имат нападките ви срещу доклада на госпожица Дрискол с елинизма, съхранил се в средновековната латинска традиция?
— Подходих косвено към темата, господине — отвърна Уокър. — Помислих си, че ни е разрешена някаква свобода, когато излагаме схващанията си.
Известно време Стоунър мълча. После каза уморено:
— Господин Уокър, не ми е приятно да късам човек, който се готви за докторска степен. Особено неприятно ми е да късам човек, който се е самозабравил.
— Господине! — възмути се Уокър.
— Но вие ме затруднявате много да не го направя. И така, струва ми се, че имаме само няколко възможности. Мога да ви върна на поправителен, ако се споразумеем, че до три седмици ще подготвите удовлетворителен доклад по възложената ви тема.
— Но, господине — повтори Уокър. — Вече съм написал доклад. Ако се съглася да правя друг, значи да призная… да призная…
— Добре тогава — рече Стоунър. — Ако ми дадете ръкописа, от който днес следобед се отклонихте, ще видя дали нещо може да се спаси.
— Господине — извика Уокър. — Точно сега бих се подвоумил да го предоставям на друг. Черновата е много груба.
Стоунър продължи с мрачен неспокоен срам:
— Не се притеснявайте. Ще намеря каквото искам да разбера.
Уокър го изгледа хитро.
— Я ми кажете, господине, искали ли сте от някой друг да ви предоставя ръкописа?
— Не съм — призна Стоунър.
— В такъв случай — възкликна Уокър тържествуващо, едва ли не щастливо — съм принуден от принципни съображения да откажа да ви го предам. Освен ако не поискате същото и от всички останали.