— Прието е — допълни тихо — изпитът да започне с въпросите на научния ръководител. — Господин… — Той погледна листа. — Ако не се лъжа, научен ръководител на господин Уокър е господин Ломакс. И така…
Ломакс отметна рязко глава, сякаш е задрямал и внезапно са го събудили. Като примигваше, огледа масата с едва загатната усмивка върху устните, очите му обаче гледаха изпитателно и зорко.
— Господин Уокър, смятате да пишете дисертация за Шели и елинистичния идеал. Едва ли вече сте обмислили задълбочено темата, но бихте ли започнали с това да ни разкажете малко за предисторията, по каква причина сте избрали точно тази тема и така нататък.
Уокър кимна и заговори бързо:
— Възнамерявам да проследя първия случай, когато в „Прослава на красивия ум“ Шели отхвърля детерминизма на Годуин в полза на Платоновия идеал, после да се спра на зрялото прилагане на този идеал в „Освободения Прометей“ като всеобхватен синтез на по-ранния му атеизъм, радикализъм, християнство и научен детерминизъм и накрая да разгледам залеза на този идеал в такава късна творба като „Елада“. По мое мнение темата е важна по три причини: първо, тя показва качествата на Шели като мислител и оттам ни насочва към по-добро разбиране на неговата поезия. Второ, откроява основните философски и литературни сблъсъци от началото на деветнайсети век и така помага да разберем и оценим поезията на романтиците. И, трето, това е тема, която би могла да има пряко отношение към нашето време, време, когато сме изправени пред много от същите стълкновения, на които са се натъквали Шели и съвременниците му.
Стоунър слушаше и колкото повече слушаше, толкова по-голямо бе изумлението му. Не можеше да повярва, че това е същият човек, който е присъствал на семинара и когото смяташе, че познава. Изложението на Уокър бе ясно, подредено и умно, на места бе почти блестящо. Ломакс беше прав — ако дисертацията разкриеше заложеното в тези думи, тя наистина щеше да бъде блестяща. Плисна го надежда, топла и въодушевяваща, и той се наведе напред, за да чува по-добре.
Уокър излагаше темата на дисертацията си вероятно десет минути, после внезапно спря. Ломакс му зададе бързо друг въпрос и Уокър отговори веднага. Гордън Финч срещна погледа на Стоунър и му кимна леко озадачен, Стоунър се усмихна едва доловимо, сякаш се признаваше за виновен, и присви рамене.
Когато Уокър замълча отново, Джим Холанд се намеси незабавно. Беше слаб младеж, напрегнат и блед, с леко изпъкнали сини очи, говореше преднамерено бавно, с глас, който сякаш трепереше постоянно в опитите на Холанд да се сдържа.
— Малко преди това, господин Уокър, споменахте детерминизма на Годуин. Можете ли да направите връзка между него и феноменологията на Джон Лок?
Стоунър си спомни, че Холанд е специалист по осемнайсети век.
За кратко настъпи мълчание, Уокър се извърна към Холанд, свали кръглите си очила и ги почисти, очите му примигаха и се взряха напосоки. Уокър си ги сложи отново и пак примига.
— Бихте ли повторили въпроса, ако обичате?
Холанд понечи да заговори, но Ломакс го прекъсна.
— Джим — рече мило, — нали нямаш нищо против да поразширя въпроса? — Той побърза да се извърне към Уокър още преди Холанд да е отговорил. — Господин Уокър, изхождайки от подтекста във въпроса на професор Холанд и по-точно, че Годуин е приемал теорията на Лок за сетивното естество на познанието — tabula rasa и така нататък, — и че е съгласен с Лок в схващането, че преценката и познанието могат да бъдат случайно изопачени от страстта и неминуемото невежество, нещо, което може да се поправи с образованието, — изхождайки от това, бихте ли коментирали принципа на познанието при Шели и по-точно, принципа на красотата, изложен в последните строфи на „Адонаис“?
Холанд се облегна озадачен и свъсен на стола. Уокър кимна и каза припряно:
— Въпреки че началните строфи на „Адонаис“, където Шели отдава почит на своя приятел и събрат по перо Джон Кийтс, са традиционно класически с препратките към Майката, Часовете, Урания и така нататък и с повтарящите се призиви, истински класическият момент се появява чак в последните строфи, които всъщност са върховна възхвала на отколешния Принцип на Красотата. Ако за миг насочим вниманието си към тези прочути стихове: