— Добре, господин Уокър — каза уморено Стоунър. — Нямам други въпроси.
Известно време сред групата цареше мълчание. После Ръдърфорд се прокашля, прехвърли листовете на масата отпред и каза:
— Благодаря ви, господин Уокър. Бъдете така любезен да излезете за малко навън и да почакате, комисията ще обсъди изпита и ще ви съобщи решението си.
Докато Ръдърфорд каже каквото имаше да казва, Уокър се окопити. Изправи се и отпусна недъгавата си ръка върху масата. Усмихна се едва ли не снизходително на групата.
— Благодаря, господа — каза. — Изключително ценно изживяване.
Излезе с куцукане от залата и затвори след себе си вратата.
Ръдърфорд въздъхна.
— Е, господа, ще обсъдим ли нещата?
В помещението отново се възцари тишина. Ломакс каза:
— Смятам, че в моята част на изпита се представи много добре. Както и в частта на Холанд. Трябва да призная, че съм донякъде разочарован от начина, по който протече втората половина от изпита, но си мисля, че той вече бе доста уморен. Наистина е добър студент, но когато е под напрежение, не се представя достатъчно добре. — Ломакс озари Стоунър с куха измъчена усмивка. — А и ти, Бил, го попритисна. Не може да не го признаеш. Гласувам да зачетем изпита.
Ръдърфорд каза:
— Господин… Холанд?
Холанд премести поглед от Ломакс към Стоунър, беше се свъсил озадачено и примигваше.
— Но… ами на мен ми се стори ужасно слаб. И аз не знам какво да мисля. — Той преглътна притеснено. — Това е първият устен изпит, в който участвам тук. Наистина не знам какви са ви изискванията, но… той изглеждаше ужасно слаб. Нека помисля малко.
Ръдърфорд кимна.
— Господин… Стоунър?
— Скъсан — отвърна той. — Очевиден провал.
— О, я стига, Бил — извика Ломакс. — Прекалено строг си към момчето, не мислиш ли?
— Не — отговори безизразно Стоунър с очи, вперени право напред. — Знаеш, че не съм, Холи.
— Какво имаш предвид? — попита Ломакс така, сякаш се надяваше, като повиши тон, да вкара в гласа си някакви чувства. — Какво точно имаш предвид?
— Стига, Холи — отговори уморено Стоунър. — Човекът не е подготвен. Изобщо не може да има съмнение. Въпросите, които му задавах, са за студенти от началните курсове, а той не успя да отговори задоволително и на един-единствен от тях. Освен това е ленив и непочтен. Миналия семестър на моя семинар…
— На твоя семинар! — прихна Ломакс. — Е, чух за него. Пък и има още нещо. Въпросът е как се е представил днес. И е ясно — той присви очи, — ясно е, че се представи доста добре, докато ти не започна да го притискаш.
— Задавах му въпроси — каза Стоунър. — Най-простите, за които се сетих. Бях готов да му дам шанс. — Той замълча, сетне добави предпазливо: — Ти си негов научен ръководител, естествено е двамата да сте обсъдили темата на дисертацията. Затова, докато ти му задаваше въпроси по темата, той се справяше много добре. Но когато излязохме извън рамките на темата…
— Какво намекваш? — извика Ломакс. — Нима намекваш, че аз… че е имало…
— Не намеквам нищо, казвам само, че по мое мнение кандидатът не се е справил както подобава. Не мога да се съглася, че е взел изпита.
— Виж какво — рече Ломакс. Гласът му бе по-спокоен и той се опита да се усмихне. — Разбирам защо съм с по-добро мнение за работата му от теб. Той е присъствал на много от занятията ми и… както и да е. Дайте да направим компромис. Въпреки че според мен е много сурово, нека приемем, че е издържал изпита със забележка. Това означава, че може да се подготви в рамките на един-два семестъра и когато…
— Добре — намеси се с облекчение Холанд, — това е по-приемливо, отколкото да впишем, че е издържал изпита. Не познавам човека, но очевидно не е готов да…
— Чудесно — озари го с усмивка Ломакс. — Значи се разбрахме. Ще…
— Не — прекъсна го Стоунър. — Длъжен съм да гласувам за това да го скъсаме.
— По дяволите! — кресна Ломакс. — Даваш ли си сметка какво правиш, Стоунър? Даваш ли си сметка какво причиняваш на момчето?
— Да — отвърна той тихо, — и ми е мъчно за него. Предотвратявам това да получи докторска степен, предотвратявам и това да преподава в колеж или университет. Което и целя. Истинско бедствие ще бъде той да стане преподавател.
Ломакс седеше, без да помръдва.
— Това ли е окончателното ти решение? — попита ледено.
— Да — потвърди Стоунър.
Ломакс кимна.
— Е, все пак ще те предупредя, Стоунър, че нямам намерение да оставя нещата току-така. — Ти… ти отправи днес с недомлъвки някои обвинения… прояви предразсъдъци, които… които…