— Не — потвърди тя. — Не е било.
Пак, без да я поглежда, Стоунър продължи:
— И не исках да те притеснявам с… с чувствата си към теб, за които знаех, че ако продължавам да те виждам, рано или късно ще станат очевидни.
Катрин не се помръдна, от миглите й се отрониха две сълзи, които се плъзнаха надолу по бузите й, тя не ги избърса.
— Сигурно съм бил егоист. Чувствах, че от всичко това няма да излезе нищо, освен неловко положение, в което ще те поставя, и нещастие за мен. Знаеш какви са… обстоятелствата. Струваше ми се невъзможно ти… ти да изпитваш към мен друго, освен…
— Млъкни — пророни тя тихо, разгорещено. — О, скъпи, млъкни и ела при мен.
Той усети, че трепери, плахо като хлапе заобиколи масичката и седна до Катрин. Нерешително, непохватно ръцете им се затърсиха и те се притиснаха в напрегната прегръдка и дълго седяха, без да се помръдват, сякаш, стореха ли го, от тях щеше да избяга странното, ужасно нещо, което държаха здраво между себе си.
Стоунър смяташе, че очите на Катрин са тъмнокафяви или черни, а те се оказаха наситено виолетови. Понякога в тях се отразяваше мъждивата светлина на лампата в стаята и те проблясваха влажно, завъртеше ли се на едната или на другата страна Стоунър, очите под погледа му ставаха други на цвят и на него му се струваше, че дори и без да се движат, те постоянно се менят. Плътта й, която отдалеч изглеждаше толкова хладна и бледа имаше топъл червеникав оттенък, сякаш изпод млечната прозрачност струеше светлина. Подобно на прозрачната плът, и спокойствието, овладяността, сдържаността, които Стоунър бе смятал, че са нейна същност, прикриваха топлота, игривост и чувство за хумор, чиято сила бе възможна именно благодарение на тази измамна привидност.
През четирийсет и третата си година Уилям Стоунър научи нещо, което други, много по-млади, бяха разбрали преди него: че човекът, когото обичаш в началото, не е човекът, когото обичаш накрая, а също, че любовта не е цел, а процес, чрез който един човек се опитва да опознае друг.
И двамата бяха много срамежливи и се опознаха бавно, плахо, приближаваха се и се отдалечаваха, докосваха и се отдръпваха, понеже и двамата не искаха да натрапват на другия повече, отколкото той би желал. Ден след ден пластовете сдържаност — своеобразна защитна броня, — се смъкваха и накрая те бяха като мнозина, които са изключително срамежливи, но с времето се разтварят за другия, не се пазят, чувстват се съвършено, без свян, в свои води.
Почти всеки ден следобед, щом свършеха лекциите, Стоунър идваше в жилището й. Любеха се, говореха си, пак се любеха като деца, които и не мислят да се уморяват от играта си. Пролетните дни станаха по-дълги и двамата зачакаха с нетърпение лятото.
13
Като съвсем млад Стоунър бе възприемал любовта като абсолютно състояние на битието, до което, ако ти провърви, можеш и да намериш достъп, вече на зряла възраст бе решил, че тя е раят на някаква мнима религия, към който трябва да гледаш развеселено и невярващо, с познато леко презрение и смутена тъга. Сега, на средна възраст, Стоунър започна да проумява, че любовта не е нито благословение, нито илюзия, той я виждаше като акт на човешко съзряване, като състояние, което миг след миг и ден след ден сътворяваме и променяме с волята, ума и сърцето си.
Сега прекарваше при Катрин часовете, които преди бе прекарвал в кабинета си, където бе гледал пейзаж, който трептеше и се изпразваше пред невиждащите му очи. Рано всяка сутрин ходеше в кабинета си и десетина-петнайсет минути седеше тревожно там, после, неспособен да намери спокойствие, излизаше от Джеси Хол, прекосяваше университетското градче и отиваше в библиотеката, където още десетина-петнайсет минути разглеждаше лавиците с книги. Накрая, сякаш това бе игра, която Стоунър играеше сам със себе си, той се отърсваше от самоналоженото нетърпеливо очакване, измъкваше се през една от страничните врати на библиотеката и отиваше в къщата, където живееше Катрин.
Тя често работеше до късно през нощта и се случваше сутрин, когато Стоунър дойдеше в жилището й, да я завари още сънена, топла и чувствена от съня, гола под тъмносиния пеньоар, с който се беше заметнала, за да отвори. В такива дни често се любеха, преди да говорят, отиваха на тясното легло, още намачкано и горещо от съня на Катрин.
Тялото й беше източено, крехко и нежно пламенно, а когато Стоунър я докоснеше, плахата му ръка сякаш оживяваше над плътта. Понякога той гледаше тялото й така, сякаш е ценно съкровище, поверено му да го пази, оставяше пръстите си с тъпи върхове да играят по влажната бледорозова кожа на бедрата и корема и не можеше да се нагледа на привидно простата крехкост на малките й стегнати гърди. Хрумваше му, че никога дотогава не е опознавал тялото на друг, хрумваше му още, че именно това е причината винаги да разграничава същността на другите от тялото, вместило в себе си тази същност. Хрумваше му — като окончателна истина, — и че никога не е познавал друг човек с близостта, доверието и човешката топлота на обвързването.