Намериха местата си и закрепиха храната, която бяха купили, в скутовете си.
— Първият мач, който помня — започна тя, като отхапа голямо парче от сандвича с кюфте. — Мисля, че бях на шест. Не си спомням мача — имам предвид резултата — преглътна и отгледа полето. — Помня тръпката на сетивата. Движението на играта, разбираш ли, звуците са толкова специфични. Това бе началото на моята любов към бейзбола.
— Не бях ходил на мач на никой от основните отбори, докато не отидох в гимназията. Говориш за тръпката. Моята цялостна концепция беше плод на телевизора. Телевизорът прави нещата по-малки и не толкова чувствени.
— Е, това ще ти даде тема за разговор с баща ми. Те искат да дойдеш на вечеря в неделя. Ако си свободен.
— Наистина ли? — изглеждаше изненадан. — Това покана ли е? Ще има ли изпит?
— Може би — тя обърна лице към него. — Ти готов ли си?
— Винаги съм се представял добре на изпити.
Двамата похапваха, пейките се пълнеха с хора и светлината постепенно помръкваше в пролетната вечер. Поздравиха отбора на „Ориоулс“, когато се появиха на игрището, като станаха на крака. Разделиха си една бира през първите три ининга.
Харесваше му, че тя вика, свири, ругае и се забавлява така искрено. Никакви изтънчени ръкопляскания, никакво поведение на дама. Дърпаше косата си, удряше го по рамото, проведе кратък разговор с момчето от другата си страна относно сексуалните наклонности на съдията на трета база, когато той изгони техния рънър навън.
И двамата бяха на мнение, че е късоглед педал.
В седмия ининг Рина изяде една шоколадова вафла — Бо не знаеше къде сложи всичката тази храна и го омаза целия с крем, когато скочи при удара на бухалката, за да проследи пътя на дългата топка.
— Ето за какво говоря! — извика тя, като изпълни един танц на победата и седна изтощена обратно. — Обичам бейзбола!
— Очевидно е.
Техният отбор загуби и тя го приписа на лошото съдийство на съдията от трета база — същия онзи късоглед педал.
Бо реши, че едва ли ще спечели сърцето й с признанието, че никога не се е наслаждавал повече на която и да е игра, макар да загубиха. С радост би предал любимия си отбор, ако можеше да ходи с Рина на всеки техен мач.
След като излязоха навън, тя го бутна и подпря на едно дърво, при което залепи устните си към неговите.
— Знаеш ли какво друго харесвам най-много в бейзбола? — Прошепна тя.
— Искрено се надявам да ми кажеш.
— Възбужда ме — при тези думи захапа ухото му и по-шушна в него. — Защо ли не те заведа у нас?
Хвана ръката му и го поведе по тротоара. Двамата вървяха през тълпата, като избираха най-краткия път към къщата й.
19.
Беше вече толкова възбуден, когато тя отключи външната врата, че я блъсна да се затвори и подпря Рина на нея.
Тя захвърли чантата си и измъкна ризата му през главата и захапа рамото му.
— Тук! Тук! — вече бе откопчела копчето на джинсите му. Бо не можеше да мисли. Нито да спре. Звукът на бедрата й, които се удряха във вратата, докато я обладаваше, го възбуждаше още повече.
Беше яростно, бързо и удивително, а когато и двамата свършиха, се отпуснаха изтощени на пода.
— Господи! Мили Боже! — вторачен в тавана, дишаше тежко като парен локомотив. — Какво ли ще стане, когато спечелят?
Рина се разсмя толкова силно, че трябваше да притисне гърдите си. Успя да се претърколи върху него.
— Проклет да си, Бо! Можеш просто да си идеален.
Тя нахлузи обратно джинсите си и в този момент телефонът й иззвъня. Главата й все още бучеше и се въртеше от преживяното, когато вдигна слушалката.
— Изненада.
Прокле се, че беше разсеяна, отпусната и несъобразителна, че не провери номера, че не включи веднага записващото устройство. Направи го бързо.
— Здрасти. Чаках те да се обадиш — направи знак на Бо да мълчи.
— Брендън Авеню. Ще я видиш.
— Там ли си? Там ли живееш? — хвърли поглед на часовника. Беше рано за него. Нямаше дори полунощ.
— Ще видиш. По-добре побързай!
— Мамка му! — изруга тихо, когато той затвори. — Трябва да вървя.
— Кой беше?
— Не знам — забърза към външната врата, като взе оръжието си от горната лавица. — Някакъв ненормалник ми звъни и ми оставя загадъчни и със сексуален подтекст съобщения — продължи тя, докато закопчаваше кобура на колана си. — Дублира мобилни телефони най-вероятно.
— О, я чакай. Къде отиваш?
— Каза, че има нещо за мен на Брендън Авеню. Отивам да проверя какво.
— Ще дойда с теб.
— Не, няма — тя облече яке, за да скрие пистолета.
Но Бо застана спокойно и й препречи пътя към предната врата.
— Няма да излезеш оттук сама, за да проверяваш някакъв ненормалник. Щом не искаш аз да дойда с теб — добре. Обади се на партньора си.